Изборите имат своята цена и тя далеч не се измерва само в пари. Докато политическите послания заливат телевизионните екрани, социалните мрежи и улиците, остава почти незабелязан друг отпечатък от предизборната надпревара - екологичният. Милиони бюлетини, плакати, листовки и рекламни материали се произвеждат за кампания, която продължава няколко седмици, а отпадъците от нея могат да останат в околната среда години наред. В епоха, в която устойчивото развитие се превръща в глобален приоритет, екологичната цена на изборите все още рядко присъства в публичния дебат.

Демокрация за еднократна употреба

Хартията е сред най-видимите следи от всеки изборен цикъл. Освен милионите бюлетини, държавата и партиите използват огромни количества хартия за плакати, брошури, листовки и рекламни материали. Част от тях никога не достигат до избирателите, а други се озовават в кошчетата почти веднага след раздаването им.

Зад тази кратка употреба стои цял производствен процес: добив на дървесина, разход на вода и енергия, обработка на целулоза, печат и транспорт. Всичко това се прави за материали, чиято практическа стойност често приключва с края на предизборната кампания.

Към тях се прибавят и неизползваните бюлетини, които трябва да бъдат отчетени и обработени след вота. Така изборният процес генерира отпадъци дори когато агитацията не достига до своята публика.

По-трайният проблем е свързан с външната реклама. Банери, винилови транспаранти, синтетични мрежи и пластмасови крепежни елементи превръщат предизборната кампания в източник на трудноразградими отпадъци.

Познатите пластмасови връзки, с които плакатите се прикрепят към стълбове и дървета, често остават по улиците дълго след изборния ден. Под въздействието на слънцето и атмосферните условия пластмасата се износва и може да отделя микропластмасови частици.

Проблемът не свършва със свалянето на рекламните пана. Част от материалите са изработени от комбинации от пластмаси, мастила, покрития и лепила, които затрудняват разделното им събиране и рециклирането. Евтините рекламни сувенири, химикалки, значки и други предмети за еднократна употреба допълват потока от отпадъци. При вносните продукти към него се добавят и емисиите от производството и транспорта.

Законът изисква премахване, но не и рециклиране

Член 186 от Изборния кодекс задължава партиите, коалициите и инициативните комитети да премахнат агитационните си материали в седемдневен срок след изборния ден. Това изискване обаче не означава автоматично, че материалите ще бъдат оползотворени или рециклирани.

Свалянето на плакатите е само първата стъпка. Ако след това попаднат в контейнерите за смесени битови отпадъци, значителна част от ресурсите, вложени в производството им, се губят. Някои винилови материали и замърсени с лепила плакати също не могат лесно да бъдат обработени в стандартните системи за рециклиране.

Така отговорността за почистването е формулирана по-ясно от тази за последващото управление на отпадъците. Липсата на работеща система за събиране и оползотворяване оставя общините и околната среда да поемат последствията.

Колко струва един политически лозунг на природата?

Предизборните кампании са голям бизнес. Според данни, цитирани в първоначалния материал, политическите участници са изразходвали над 68 милиона лева за кампании в периода 2013–2023 г. Екологичната равносметка зад тези разходи обаче остава трудно видима: липсват достатъчно публични данни за общото количество произведени агитационни материали, техния въглероден отпечатък и дела им, който действително се рециклира.

Това затруднява оценката на реалната цена на предизборната надпревара. Без информация за използваните ресурси и генерираните отпадъци екологичните последствия остават извън сметката.

По-малко отпадъци, повече отговорност

По-устойчивите кампании не изискват отказ от политическа агитация, а промяна в начина, по който тя се организира. По-точно планиране на тиражите, използване на рециклирана хартия, ограничаване на пластмасовите сувенири, повторна употреба на банери и организирано събиране на материалите след изборите биха намалили част от екологичния отпечатък.

Необходима е и по-ясна отговорност за отпадъците след края на кампанията - от избора на материалите до тяхното събиране и последващо третиране. Така екологичните критерии могат да станат част от организацията на изборите, вместо да се появяват едва когато плакатите започнат да се разпадат по улиците.

Изборите са основен механизъм на демокрацията, но това не прави всички средства за провеждането им екологично оправдани. Политическите обещания имат срок на годност, а предизборните материали - собствен жизнен цикъл, който често продължава далеч след последния агитационен ден.

Гласовете се преброяват за една нощ. Екологичната цена на кампанията може да остане с години.