Избирателната активност и мобилизацията на електората от новите политически играчи ще бъдат решаващите фактори за резултатите от предстоящите избори.

Това коментира в Euronews проф. Михаил Константинов, математик и дългогодишен член на ЦИК.

По думите му активността може да достигне между 3 и 3,2 милиона души, а това ще определи и разпределението на мандатите в следващия парламент. Той посочи, че при сегашните тенденции сочената за водеща политическа сила в социологическите проучвания ще има около 85–90 депутати, но няма да може да управлява самостоятелно. Втората политическа сила ще има около 60 народни представители, третата и четвъртата - по около 35, петата - 20, смята той.

Какво означава това? За да управляват радевите хора, трябва да направят коалиция с ПП-ДБ, тъй като за всички останали са заявили, че няма да управляват. Това ще им даде около 125 мандата - това горе - долу стига за управление, но не стига за никакви съдебни реформи, където трябва 160. А комбинацията между първия и третия, за която говоря, ще бъде подложена на огромен натиск за разрушение по външната политика. Това ще ги разруши много бързо, ако стигнат до такава коалиция, смята проф. Константинов.

И прогнозира: "Или няма да се състави правителство, или ще има предсрочни парламентарни избори заедно с президентските."

Абсолютно безпочвени са мечтите на първата сила за самостоятелно управление, още повече, че се видя, че подкрета за нея пада. Борба с олигархията?! Показаха им скъпите коли, да бяха дошли поне веднъж с такси, коментира проф. Константинов събитието на Радев и "Прогресивна България" в НДК.

"Може да управлява тройна коалиция, при което ще се прекрати способността на малката партия да изнудва по-голямата. Формулата една голяма плюс две малки е по-устойчива. Защото, ако са една голяма партия и една парла, като влязат във властта някакси се изравняват и малката започва да изнудва, защото, ако се дръпне, падат и двете. Това навремето го направи Първанов с тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС", анализира проф. Константинов.

„Гласовете за партии под бариерата изчезват“, обясни той, като уточни, че само гласовете за формации над 4% определят парламентарното разпределение. По негови думи гласуването в чужбина има ограничено влияние върху крайния резултат, освен ако не се отклонява съществено от вътрешното разпределение на вота.