"Аз съм много притеснен за бюджета, който беше публикуван от служебния кабинет. Имаше един пасаж, който ме втрещи. Пише, че за 2024 г., дефицитът е бил 3,3%, но те щели да направят опити по европейските критерии да е 3%. Това е директен саботаж на еврозоната".

Това заяви депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров пред БНТ.

Собственият ни служебен кабинет саботира влизането ни в еврозоната. Може ли за 2024 г. да не си удържал дефицита и то при положение, че дадоха 86 милиона лева на общините без всякакви критерии. Защо сте го направили това, ако имате проблеми с дефицита за тази година? Тези служебни кабинети стават огромен проблем за България", смята Димитров.

В последните два месеца финансовият министър Людмила Петкова консултира различни идеи за финансовия план на държавата с политици, работодатели и синдикати, защото трябваше да намери начин да свие първоначално очерталата се дупка от 18 млрд. лв. до 6.4 млрд. лв. (3% от БВП).

В публикувания вчера бюджет министър Петкова е решила уравнението, но по доста неочакван начин - във финансовия план за 2025 г. се залага нечуван ръст на приходите от близо 20 млрд. лв. спрямо събраното през тази година. 

Такова увеличение не е имало в никоя от предходните години, което поставя въпроса доколко е реалистично. Обикновено постъпленията растат с 3-5-8 млрд. лв. на година в абсолютна сума, но не и с 20 млрд. лв., при това на фона на доста скромен ръст на БВП от 2.8%. Общо през 2025 г. се залагат приходи във фиска от 92 млрд. лв.

Оптимистичната прогноза на МФ е и на фона на сравнително лошо изпълнение тази година, защото при прогноза 75 млрд. лв. приходи, реално тази година се очаква във фиска да влязат 72 млрд. лв., което е с 5 млрд. лв. повече в сравнение с 2023 г. Така бюджетът тази година ще има дефицит от 3.3% от БВП.

Огромният ръст на приходите най-вероятно ще дойде от еднократни ефекти - например по-високи плащания от еврофондовете, данъчна амнистия и др., защото в следващите години в бюджетната рамка не се предвижда подобен ръст на постъпленията. Приходите и за 2026 г., и за 2027 г. са прогнозирани на около 95 млрд. лв.

Срещу нечувано високите приходи догодина стоят разходи от близо 99 млрд. лв.

Изглежда сякаш прокуратурата се държи като политическа бухалка. Ако някой е извършил престъпление в България, трябва да понесе своята отговорност, но 2,5 години по-късно, много се извинявам", коментира още Мартин Димитров пред БНТ.
Според него изглежда малко странно да бъде поискан имунитетът на Кирил Петков за действия, които са извършени преди 2,5 години.
"Това се случва точно, когато внесохме нашия законопроект за съдебната власт, който казва, че висш съдебен съвет с изтекъл мандат не може да избере главен прокурор - тоест Борислав Сарафов. И точно в този момент иска имунитета на Кирил Петков, това изглежда много театрално", заяви той.

Припомняме, че преди почти 33 месеца след незаконния арест на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов главният прокурор Борислав Сарафов поиска имунитета на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков, който лично наредил задържането. Бившият премиер Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и пиарът на партията Севделина Арнаудова бяха задържани на 17 март 2022 г., прекараха 24 часа в сградата на Националната полиция и бяха освободени. По онова време Петков беше министър-председател, а вътрешен минисър бе Бойко Рашков.
По думите му трябва да има редовно правителство, защото нещата тръгват надолу и то доста стремглаво.