Въпреки заявките на управляващите за промени, в официалните бюджетни документи не се вижда нова посока във фискалната политика. Това коментира в "Денят започва" на БНТ членът на Фискалния съвет Любомир Дацов. По думите му заложеният сценарий до 2028 г. продължава модела, довел до сегашното състояние на публичните финанси, а решението според него е в реални реформи и промяна на начина, по който се планират и разходват средствата.

Любомир Дацов коментира, че въпреки заявките на управляващите, в официалните бюджетни документи не се вижда промяна в посоката на фискалната политика.

„Инерцията действително е голяма, но за съжаление сегашните управляващи според мен не я променят и нямат намерение да я променят, защото ако погледнете това, което беше внесено в парламента и предоставено от Министерството на финансите като тригодишна бюджетна прогноза до 2028 година, общо взето поддържа и подкрепя същия сценарий, който доведе до това състояние на публичните финанси след 2021 година. Така че едно е публичното говорене, но всъщност няма подкрепа от страна на мерките и от страна на действията за нещо по-различно.“
По думите му доверието трябва да се основава на официалните документи, а не на политическите заявления.

„Аз вярвам на това, което е официален правителствен документ, каквато е тригодишната бюджетна прогноза. Този документ се изпраща и в Брюксел във връзка с преговорите, които ще се водят за дефицита. Там такива неща за светлото бъдеще няма.“

Дацов се противопостави и на тезата, че България трябва да промени данъчната си система по препоръка на Европейската комисия.
„Първо, няма повеля на Европейската комисия. Европейската комисия си казва една позиция. Второ, не винаги и Европейската комисия, както много други институции, също карат по инерция. Аз определено не смятам, че техните предложения са добри. Първо, нашата данъчна система е по-добра от повечето европейски страни.“

Според него вместо механично съкращаване на разходи е необходима цялостна промяна в начина, по който се планира бюджетът.
„Това е въпрос на стратегия. Това, което е доказано и се нарича добра практика в нашия професионален свят, е, че когато правиш реформи, това първо решава проблема с дефицита, който е към момента, но много по-важно – добавената стойност е за бъдеще, за много по-дълъг период.“
Като конкретна мярка Дацов посочи реалното прилагане на програмното бюджетиране.
„Програмното бюджетиране сравнява програми, политики. И на базата на този набор от оценки на тези политики за ефективността им ти избираш какво да финансираш. Да направим два кръга. В първия кръг отрязвате 10% от разходите на база програми, които не са ефективни. След това, ако има нужда от допълнително намаляване на дефицита, отново режеш тези, които са най-неефективни. Остават тези, които заслужават да бъдат финансирани.“
Той предупреди, че без промяна във философията на бюджетиране не може да се очаква стабилно управление.