„Политическото противопоставяне в България се изражда в личностни противопоставяния и затова хората не са толкова активни в гласуването“, коментира той

Внесеният бюджет за 2023 година е провокация на експертите на финансовото министерство към депутатите в парламента. Това мнение изрази финансистът Левон Хампарцумян пред БНТ.

„Провокира депутатите и казва: „това, което вие направихте в предишната инкарнация на парламента, ако се остойности и се напише ред по ред, ще даде това, което ви даваме. Вие нещо друго искате ли да правим?“, коментира експертът.

Според него ако има редовно правителство, то има ангажимента да влезе в по-разумни рамки, ако не, служебното правителство също трябва да състави по-разумен бюджет с по-малък дефицит.

„Министерството на финансите не определя политики, то изпълнява политики“, припомни Хампарцумян.

„Мисля, че една сериозна политическа сила с перспектива и капацитет би трябвало да има по джобовете поне няколко предложения за министър на финансите, за премиер, от гледна точка на разумния управленски капацитет. Ти не можеш да заложиш на две или три личности и да зависиш от това как са наредени техните ДНК спирали и характери“, смята финансистът.

„Политическото противопоставяне в България се изражда в личностни противопоставяния и затова хората не са толкова активни в гласуването“, коментира той.

По думите му не може да говорим за увеличаване на данъци, когато системите на управление са неефективни.

„Ние не можем да увеличаваме данъците и да сипваме вода в кацата без дъно. Преди да сме запушили кацата, да не тече отвсякъде, няма какво да увеличаваме. Трябва да увеличим събираемостта, да не харчим пари за неефективни проблеми. Трябва да направим процесите в икономиката и държавата по-ефективни, включително и харченето на публични пари. Трябва да ускорим оборота на парите в България, който е твърде бавен“, категоричен е експертът.

Левон Хампарцумян коментира, че средната класа в България отдавна не плаща данък 10%, а доплаща за редица публични услуги - образование, здравеопазване и т.н.

„Наивно е да мислим, че срещу 10% можем да получим скандинавски услуги. Наивно е и да мислим, че като стане 15% данъкът, услугите, които получаваме от публичните администрации ще станат по-добри“, подчерта той.

Според Хампарцумян увеличението на лихвите ще е плавно и няма да има шоков ефект върху кредитополучателите.

„Това ще засегне хора, които са взели кредит на ръба на възможностите си. За тях няма да е шоково, но ще стане трудно и ще трябва да ходят в банката или институцията, от която са взели кредит и да предоговарят условията така, че да стане по-поносим за тях“, обясни той.

Финансистът очаква по-голямо поскъпване на лихвите при ипотечните кредити. Той коментира още, че за относително дълъг период от поне няколко години, нивата на лихвите по кредитите ще се задържат между 4 и 7%.

„Инфлационните процеси водят до увеличение на заплатите, със закъснение и не с пълна компенсация. Но примерно ако кредитът ти е поскъпнал със 100 лв. и ти дадат 70 лв. отгоре върху заплатата, пак е съществена помощ“, каза още Хампарцумян.