Икономистът предупреди за трайни последици от държавната намеса.

Исторически рекордната санкция на Комисията за защита на конкуренцията срещу „Кауфланд“ е само един от признаците за влошаване на бизнес климата в България, смята икономистът Лъчезар Богданов. В седмичния си анализ той свързва наказанието с нарастващата държавна намеса на пазара и действията срещу големи чуждестранни инвеститори.

По думите му натрупването на подобни мерки е започнало постепенно чрез периодични публични атаки срещу отделни категории търговци. С идването на новото правителство обаче натискът според него е станал открит.

Богданов посочва като начало на процеса разпоредба от закона за въвеждане на еврото, приета през лятото на миналата година. Тя на практика забранява повишаването на цени, освен ако то не е „обосновано“, без да определя как трябва да бъде доказана тази обосновка. Според икономиста това е създало риск правилото да се прилага избирателно срещу конкретни пазарни участници.

Паралелно с това отново е бил активиран проектозаконът за веригата на доставки. Предвидените в него идеи дават възможност на държавата да определя условията и цените в отношенията между търговци, доставчици и производители, както и практически да ограничава промоциите на храни.

В края на годината предишното парламентарно мнозинство е променило и санкциите за нарушения, свързани с нелоялни търговски практики. Фиксираните по размер глоби са заменени с режим, при който тези нарушения се третират като най-тежките нарушения на конкуренцията — наред със злоупотребата с господстващо положение, споразуменията за определяне на цени и картелите.

Новото управление е започнало с промени в Закона за защита на конкуренцията, които според Богданов допълнително ограничават икономическата свобода и разширяват възможностите за преценка на КЗК при налагането на наказания. Сред тях той откроява широко определение на „съвместно господстващо положение“, опит за намеса в пазарните стратегии чрез забрана на прекомерно високите цени и добавянето на 20 нови забрани за нелоялни практики.

Икономистът смята, че тези правила, разглеждани заедно, могат да поставят извън закона самия модел на съвременната търговия. Допълнителни промени в законите за въвеждане на еврото и за защита на потребителите са удължили забраната за необосновано повишаване на цените и са въвели понятието „справедлива цена“.

Правителството е подготвило и две методики за контролните органи. Според Богданов методиката за справедливата стойност на стоките използва произволно подбрани формули и сравнения с други пазари. Той предупреждава, че тя може да се превърне в основа за проверки и санкции срещу избрани от държавата търговци.

Методиката за обосноваване на увеличението на цените, по думите му, създава счетоводен хаос и значителни административни разходи за бизнеса. Освен това тя противоречи на принципите на ценообразуването при пазарна конкуренция и потребителски избор, като оставя множество неясноти и възможности за тълкуване от контролните органи.

През есента Комисията за защита на потребителите е получила нов председател — Мая Манолова. След това са последвали демонстративни проверки и глоби в големите търговски вериги. Богданов отбелязва, че КЗП няма правомощия да регулира ценообразуването или отношенията между търговци и доставчици, но въпреки това дни наред е представяла публични данни за „надценки“.

Според икономиста „надценка“ няма установена дефиниция нито в икономическата наука, нито в българското законодателство. Затова той оценява кампанията като опит да се създаде впечатление, че определени компании действат неправомерно.

Към проверките се е присъединила и Българската агенция по безопасност на храните, която е започнала да затваря обекти на големи вериги заради предполагаеми нарушения при съхранението на храни и хигиената. Богданов подчертава, че безопасността е важна, но поставя въпроса дали правилата се прилагат последователно към всички и дали действително се санкционират търговците с най-сериозни нарушения.

Министърът на земеделието междувременно е обявил подготовката на закон за големите търговски вериги. Обсъжданите цели включват държавата да регулира местата, на които могат да се откриват магазини, работното им време, ценообразуването и отношенията с доставчиците.

Богданов предупреждава, че откритият натиск върху инвеститорите, конкуренцията и икономическата свобода може да има дългосрочни последици — не само за цените на храните и бюджета. Той припомня, че през последното десетилетие 85% от чуждестранните инвестиции са били реинвестирани печалби на компании, които вече развиват бизнес в България.

Според икономиста доверието се изгражда бавно, но може да бъде разрушено бързо. Той прави и историческа препратка, че опитите за държавна намеса на пазара и ценови контрол от времето на император Диоклециан преди 17 века са завършили с катастрофа.

Източник: focus-news.net