Кристиян Михайлов: Роботиката заема все по-голяма част от нашето настояще

България 30.01.2021 18:56 Снимка: ДНЕС+

Кристиян Михайлов: Роботиката заема все по-голяма част от нашето настояще

„Имплементирането на повече роботи, софтуерни решения и решения, насочени към дигитализация на процеси помага да се освободим от тежкия ръчен труд и от автономните повторяеми дейности, които не ни носят никаква стойност“. Това заяви в интервю за БГНЕС Кристиян Михайлов, съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARA).

„Роботиката става все по-застъпена в нашия живот. Вече всички имат роботизирани прахосмукачки, които ги заместват в домакинската работа. Тя е комплексна наука и заема все по-голяма част от нашето настояще. Развитието на технологичните елементи ни помага да носим все по-голяма стойност, както за нас, така и за икономиката. От друга гледна точка темата за роботите и изкуствения интелект плаши изключително голяма част от хората, защото все още не могат да си представят как робот може да им помага в техните дейности. От емоционална гледна точка се чувстват заплашени. Именно тук е ролята на нашата асоциация – да покажем, че роботите имат положителни страни и е нужно да променим начина, по който ги възприемаме“, смята Кристиян.

Според младия експерт по роботика, излишен е страхът у някои хора, че в бъдеще автоматизирани процеси ще отнемат работните им места. Например в производството. Да, с напредването на технологиите някои ще загубят местата си за сметка на робот, но тук ще бъде и важната роля на компаниите да образоват и преквалифицират техните служители, ако искат да бъдат успешни.

„Всяка една индустриална революция е давала повече, отколкото е отнемала“, категоричен е той.

Асоциацията възниква преди три години, откогато развива активна дейност, а целта ѝ е много амбициозна – да помогне за превръщането на България в технологичен хъб на Балканите.

„Работим доста активно в две направления. Едното е индустрия, където свързваме отделни компании в сферата на роботиката и автоматизацията. Пишем доклади по темата, изследваме състоянието на българската автоматизация. Работим активно с държавни и неправителствени организации, но и с частни компании. Целта ни е да помогнем екосистемата по роботика и автоматизация у нас да става все по-активна, все по видима. Другото направление е образование“, разказа още Кристиян Михайлов.

По второто направление асоциацията организира специални форуми, насочени към образователната роботика, както и се стреми да подпомага процеса на дуалното образование, за да може повече инженерни и IT компании да наемат кадри от училищата.

„Колкото повече компании използват младежи, за да работят при тях в сферата на роботиката, толкова по-добре за цялата екосистема. В последно време сме насочени и към създаването на виртуален хардуерен инкубатор, насочен към ученически и студентски Startup-и в сферата на роботиката и изкуствения интелект“, споделя още младият робо-експерт.

„От образователна гледна точка роботиката у нас става все по-силно застъпена. Министерството на образованието започна да вкарва все по-голям финансов ресурс към т.нар. STEM центрове, а целта е учениците да изучават все повече инженерни специалности, да имат възможност да се докоснат до роботиката и програмирането. Това е една много добра стъпка. Все повече деца, младежи, учители и директори имат желание да получат такова финансиране. Имат много идеи, ние дори успяхме да съдействаме на пет училища да придвижат напред създаването на такъв център“, разказа още Кристиян.

Като положителна тенденция той отчита и много клубове по роботика в техническите гимназии и училища, където се разработват различни иновативни проекти. За да може следващите Илон Мъск, Стив Джобс или Джеф Безос да се родят в България обаче, трябва да се насърчават иновациите в цялостната система на образованието, както и да се стимулира аналитичното мислене у децата. Освен това е необходимо и изучаване на работещи стратегии и решаване на комплексни проблеми, смята той.

В българското образование има известно изоставане и то е видно за всички. По време на пандемията стана ясно, че близо 70 хил. деца у нас нямат достъп до компютър, на който да учат по време дистанционното обучение.

„Друг проблем е, че образователната система по-скоро учи децата как да бъдат служители в компании като тези от XX век, отколкото да насърчават предприемаческото мислене и начин на работа. Няма как обаче да отречем, че има процес, който вече се е задействал“, оптимист за бъдещето е младият мъж. /БГНЕС

CHF CHF 1 1.78338
GBP GBP 1 2.27732
RON RON 10 3.97163
TRY TRY 10 1.88419
USD USD 1 1.6386