Голямото отстъпление на нашата образователна система в последните 25 години след първата реформа е в математиката и природните науки. Там трябва да увеличим часовете, да мотивираме повече учители, да има повече време за учене, затвърждаване на знания, свързване на умения. Това коментира в Плевен министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, цитиран от БТА.

Той допълни, че трябва да се направи цялостна промяна в учебните програми, а дотогава ще има една междинна, която ще се отрази по-скоро в облекчаване на профилираната подготовка така че да не са толкова амбициозни и трудни профилите, в това число и профил „Математика".

В гимназиален етап се обмисля увеличение на часовете по математика и природни науки, малко по български език и литература, по история и гражданско образование.

Министърът подчерта, че е публикувана концепция за цялостна промяна в учебните програми.

"Предишните пъти, когато се направиха промени в учебните програми, не се направи достатъчно добре. Свали се материал от висшето образование, направиха се едни тежки профили, материалът от горни класове се свали в по-долен. Сега имаме чисто количествен проблем - малко са часовете от една страна, а от друга съдържанието, което трябва да се усвои, е много. Това налага учители и ученици да препускат, няма време за затвърждаване на знания, за упражнения, оттам страда формирането на умения. Възпроизвежда се културата на заучаване, а не толкова на дълбокото учене и осмисляне. Това се опитваме да променим", категоричен е министърът.

Според него новите учебни програми трябва да бъдат по-рамкови, в тях да има повече възпитателен елемент.

"Българските учители и сега възпитават, но го правят, защото винаги са го правили. Ние трябва да акцентираме върху възпитателния елемент в програмите и върху това да има по-широка база от компетентности", обясни министърът.

По повод дискусията в обществото за или против повече часове по математика, министър Вълчев каза, че математиката развива умения, които са ценни за децата – логично мислене, концентрация, дисциплина на мисленето, абстрактна интелигентност.

"В ерата на изкуствения интелект базовите умения ще бъдат все по-важни и на това трябва да стъпим – добрата хуманитарна основа плюс умения за логично мислене, абстрактната интелигентност, концентрацията, която според много хора ще бъде умението на 21 век, защото тя най-много страда заради продължителното взаимодействие с екрани и телефони", подчерта Вълчев.

Той каза още, че министерството ще предложи пълна забрана за телефоните в училище, което според него ще доведе подобряване на училищната среда. Ще има и изключения – за строго образователни цели и по медицински причини.

"По-важно е телефоните да бъдат ограничени в семейството, защото колкото са по-малки децата, толкова е по-вредно въздействието върху тях", категоричен е министърът.