„Преди 145 години в градчето Сан Стефано до Цариград бе подписан мирният договор, с който се сложи край на Руско-турската война, която ние, българите, наричаме освободителна. На картата на тогавашния свят отново се появи държавата България”, написа за празника почетният председател на ВМРО Красимир Каракачанов.

„След близо 500 години потисничество и издевателства над нашата воля и християнска вяра българите извоювахме правото си да бъдем свободен народ, който сам може да гради своето бъдеще – това, на което ни учеха поколения българи, загинали срещу поробителите. Така, както ни беше завещал и Васил Левски: „…И ние (българите) сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония…“, публикувано във вестник „Свобода“ през 1871 г.

И въпреки че тогавашните Велики сили – морализаторки, в името на своите интереси и тогавашни „европейски“ ценности, няколко месеца по-късно, на конференцията в Берлин, разделиха Санстефанска България на няколко части и върнаха 1,5 млн. българи от Тракия и Македония под турско робство, а Северна Добруджа и Поморавието подариха на Румъния и Сърбия, Санстефанска България, обединението на българския народ в една държава стана идеал на следващите поколения българи.

В името на този идеал, а не на някакви измислени, чужди, космополитни интереси, българският народ търпя лишения и пожертва над 200 хиляди свои синове в Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. В името на същия този обединителен идеал, завещан ни от Сан Стефано, прогонените българи в Тракия и Македония вдигната три въстания – Кресненско-Разложкото от 1878 г., Горноджумайското от 1902 г. и Илинденско-Преображенското от 1903 г., и водиха кръвопролитна борба близо 70 години след освобождението.

Трети март и Санстефанска България бяха и са идеал на истинските българи. Но за съседите и враговете на България, както и техните слуги у нас, които се стремяха да убият българския дух и да ни превърнат в една безропотна маса, този символ на българите бе пречка. Затова по чужда, съветска, воля той бе забранен след 9 септември 1944 г. и чак до 1990 г. бе обявяван за великобългарски и шовинистки, а хиляди хора бяха вкарвани в затвори и лагери като шовинисти и великобългарски националисти – и в България, и в Македония.

Днес нови интернационалисти, глобалисти, либерали – с една дума еничари, в името на нови европейски ценности отново отричат 3 март – този път заради политическата конюнктура и войната в Украйна, а българските патриоти обявяват отново за националисти, а този път – и за русофили. Колкото и да им е неприятно на тези „нови, модерни европейци“, ние, българите, на 3 март трябва да сведем глава пред борците за българската национална свобода, но и да кажем едно благодаря на онези десетки хиляди войници от руската имперска армия, които паднаха във войната от 1877-1878 г. Така правят културните народи. Неслучайно строителите на нова България след освобождението построиха паметниците в Плевен, Шипка, Шейново, паметника на Цар Освободител в София. Те не оставиха паметници нито на английската кралица, нито на германския канцлер, нито на австро-унгарския император, защото никой от тогавашна Европа не проля и една капка кръв за нашето освобождение, а сътвори т.нар. Берлински диктат.

Така че напук на всички онези днешни „либерали“, които подобно на своите марксистки интернационалистически предшественици отричат и Трети март, и Санстефанския идеал, и въобще нуждата от българска национална идентичност и българския национален интерес, българите и в България, и извън пределите на съвременната ни държава, които поставяме българското над чуждото, на този ден – 3 март, казваме „Честит празник“, пише Каракачанов.