Контролира ли BG-ALERT съзнанието чрез ниски честоти?

България 09.12.2023 12:55 Снимка: ДНЕС+

Контролира ли BG-ALERT съзнанието чрез ниски честоти?

Звукът, който се използва за системата за ранно известяване, не представлява нито инфразвук, нито е в спектъра на ниските честоти - до 20 херца. Проверка със спектрометър доказа, че е в диапазона на средните честоти. Затова твърдението, че сигналът на BG-ALERT съдържа ниски честоти, които влияят на психиката и предизвикват паника и ужас, е фалшива новина. Това е становището на експерти пред БНТ.

Проверката е по повод на разпространяваното в социалните мрежи твърдение, че BG-ALERT е система за контрол на съзнанието. Публикацията се появи по време на и след тестовете на новата система за ранно предупреждение при извънредни ситуации. Доводът беше, че чрез използването на ниски честоти се предизвиква страх и паника.

Консорциумът от компании, които са разработили системата, предоставят на БНТ честотите на звука. С помощта на физик се установява как се измерват те и възможно ли е мобилният ни телефон да излъчва ниски честоти, каквито са твърденията.

Какво показа проверката на фактите?

От консорциума отговориха, че мобилните телефони с полифонични тонове използват две честоти - 852 и 960 херца, предавани едновременно. За мобилни телефони без полифонични възможности честотата е една - 960 херца.

Честотата е една от основните характеристики на звука, единицата, с която се измерва тя, се нарича херц (Hz). Ниските честоти и инфразвукът са под 20 херца. Т.е. звукът към текстовите съобщения, които получихме в България, не е с ниска честота.

Нашето ухо е способно да чува от около 20 херца до 20 килохерца, 20 херца това значи 20 трептения в секунда. Честотите под 20 херца се броят за ниски честоти или инфразвук. Те се генерират сравнително трудно. Можем да ги срещнем при големи помпи, големи генератори, при природни бедствия, когато имаме земетресения. Има изследвания, които показват, че няма рязка граница кога чуваме и кога не чуваме. Можем да чуваме дори под 20 херца, но това важи само за някои сред по-младите хора. С уговорката, че интензитетът на този звук трябва да бъде много висок. Т.е., еквивалент на това до нас да има един реактивен самолет. Усещането обаче е по-различно от усещането за звука в диапазона, в който ние чуваме. Много често той се предава не през ухото, нашите органи започват да трептят, тялото ни започва да трепти. Не през тъпанчето ние усещаме тези трептения. На рок концерт, когато имаме мощно озвучаване с големи тонколони, там има ниски честоти. И ние усещаме как коремът ни понякога реагира на тези честоти" каза проф. дфзн Асен Пашов от "Катедра Оптика и спектроскопия" към Физическия факултет на Софийския университет..

Проф. Пашов все пак уточнява, че не трябва да се изключва възможността в сигнала на BG-ALERT, да има ниски честоти, които ние не чуваме. По думите му обаче телефонът не е устройство, чийто високоговорител може да възпроизведе ниски честоти.

"Аз твърдя, че той не може да произведе дори 50 херца, та камо ли инфразвук или ниски честоти от порядъка на 20 или 10 херца, които хипотетично да ни въздействат, а пък ние да не ги чуваме. Източниците на инфразвук обикновено са огромни, големи и масивни. Те изискват изключително много енергия. Нашият телефон няма такъв източник на енергия, така че това твърдение е малко вероятно", казва проф. Пашов.

Затова правим експеримент със спектрометър - уред, използван за измерване на спектъра на звука. Ползваме висококачествен аудиомикрофон, който засича сигнали от 20 херца, и софтуер, свързан с компютър, за да измерим честотата на звуковия сигнал на системата BG-ALERT и дали въобще нашият телефон може да възпроизведе толкова ниска честота.

Отговорът е категоричен - засечени са само високи честоти, което означава, че звукът на системата BG-ALERT не е в ниските честоти, каквото е твърдението в публикацията.

"Виждаме, че спектърът съдържа предимно високочестотни компоненти. В нискочестотната област под 200 херца аз не виждам нищо", казва проф. Пашов.

Проверяваме и още нещо - какви честоти може да възпроизвежда един мобилен телефон? Освен с вече споменатата техника ползваме и приложение, което да генерира звук. Настройваме го първо на честота от 600 херца, чува се ясен сигнал, спектрометърът също отчита. После настройваме на 50 херца. Нито човешкото ухо, нито компютърът улавят нещо.

За да стане още по-ясно какво точно чуваме или не чуваме, използваме и китара.

"Ще започна да отпускам тази струна, така че тя да звучи все по-ниско и ниско, това са честоти от порядъка на 20-30 херца, които ние вече преставаме да ги усещаме като тонове, но все още чуваме. Джиесемът не е в състояние да произведе този звук", казва професорът и дава пример как дори ние да чуваме някои ниски честоти, телефонът не може да ги излъчи.

Д-р Веселин Герев казва, че опасни за човека са както много ниските, така и много високите честоти. При ниските се засягат органите.

"Това може да бъде смъртоносно за човек, защото съвпада с честотата на трептене на неговите органи и най-вече на сърцето. Може да предизвика блок на сърцето и моментална смърт. Високите честоти, от друга страна, действат много напрягащо на мозъка. Т.е. покачват биоелектричната му активност, или най-общо казано тока в нервната клетка, и оттам човек става по-нервен, по-раздразнителен, по-гневлив. Дори може при някои определени много високи честоти, които той не може да възприеме слухово, да се предизвика самонараняване", пояснява д-р Герев.

Пускаме му сигнала. Оказва се, че той вече го е чувал и при тестването по области, и при националния тест.

"Аз мисля, че сигналът е много професионално направен. Той е във високочестотния спектър. Идеята е да може да се фиксира вниманието върху това, че предстои някаква новина да излезе на телефона на всеки един от нас. И, забележете, в началото сигналът е продължителен и после започва на много малки интервали, което означава за психиката "внимание". Т.е. да заостри вниманието, следва някаква информация", смята специалистът.

CHF CHF 1 2.05444
GBP GBP 1 2.28624
RON RON 10 3.93662
TRY TRY 100 5.80215
USD USD 1 1.80961