Щатната численост на българската администрация е 143 815 души, от които 36 736 - в териториалната администрация. Това показва докладът за състоянието на администрацията за 2022 г. на Института за пазарна икономика.

Повишението спрямо предходната година е с 0,3%, но от 2016 г. насам администрацията се е увеличила с над 8%.

Още по-интересна е съпоставката с броя на населението. През 2022 г. на 100 000 души се падат по 2230 чиновници или с близо 20% (363 бр.) повече спрямо шест години по-рано. Изводите са, че администрацията продължава да се увеличава, въпреки всички декларирани намерения за нейното оптимизиране, намаляване на разходите, заместване с електронни услуги.

Заключения:

• Задължителните обучения не се прилагат широко, а законът не се спазва. През 2022 г. под 10% от висшите служители на администрация са преминали задължителното ежегодно обучение. Обученията са обхванали и под половината от новопостъпилите служители и от тези на ръководна длъжност. Съгласно Закона за държавния служител, ако чиновникът е преминал обучения с продължителност над 20 дни, той се задължава да работи в съответната администрация поне една година. Над 42% от обучилите се обаче са напуснали в рамките на този срок и нито един от тях не е възстановил средствата за обучение. Положителна тенденция по отношение на обученията е, че нараства броят на тези в областта на информационните системи и дигиталните умения.
• В администрацията продължават да се наблюдават големи разлики в заплащането както на служителите на една и съща длъжност в рамките на дадена административна структура, така и между отделни администрации от един и същи вид.
• Все още е налице тенденцията компютрите от висок клас да са съсредоточени в централната администрация независимо от факта, че основният доставчик на административни услуги са общинските администрации. Въпреки повишаването на възможностите за електронните услуги, в сравнение с 2021 г. броят на предоставените електронни услуги намалява (с близо 20%), а капацитетът на споделените ресурси на е-управлението все още не се използва интензивно от административните органи.
• Близо 7 години след въвеждането на законово изискване за приемане на вътрешни правила за работа по ЗДОИ, все още има административни структури, които не са изпълнили това задължение и няма никакви последици при неизпълнението му.
• Оценяването на изпълнението на задълженията според заеманата длъжност не отговаря на реалността. През последните години прави впечатление, че преобладават високите оценки, което и според тазгодишния доклад поставя въпроса за девалвация на оценяването, което произтича от субективни предпоставки при прилагането му, въпреки наличието на определен стандарт.
• Административните структури отчитат, че над 2000 от реално заетите служители към края на година са с право на пенсия.

Като цяло се забелязва по-висока отчетност, продължаващо развитие и възможности предоставяне на електронни услуги, по-широко предоставяне на достъп до обществена информация.

Същевременно в доклада продължават да се отбелязват едни и същи стари проблеми и отново са пропуснати важни теми като прилагането на антикорупционни мерки, ограничаване на административното регулиране, прилагането на оценки на въздействието, изнасянето на дейности извън администрацията.