Сушите съпътстват историята на Европа от векове, но някои от тях оставят следи, които се помнят столетия. Те променят икономики, предизвикват глад, прекъсват корабоплаването и дори разкриват археологически находки, скрити от векове под речните води.

Историците и климатолозите определят 1540 г. като една от най-тежките суши в европейската история. Т.нар. "мегасуша от 1540 г." продължава почти година. Валежите в голяма част от Централна Европа почти изчезват, реките се свиват до необичайно ниски нива, кладенци пресъхват, а хроники разказват за пожари, които бушуват с месеци. Съвременни научни изследвания показват, че това вероятно е най-тежката суша на континента през последните поне 500 години.

Следващите големи сушави години са 1921, 1947, 2003 и 2018, като климатолозите ги определят сред петте най-сухи лета в Европа от началото на XX век. Особено тежки са 2003 и 2018 г., когато екстремните горещини причиняват огромни щети на земеделието, горите и речния транспорт.

Когато Дунав почти спира

Най-видимият символ на големите европейски суши често е Дунав.

В различни периоди реката е спадала толкова силно, че корабоплаването е било ограничавано или напълно прекратявано в отделни участъци. По време на сушата през 1947 г. големи части от средното течение на реката стават трудно проходими за товарните кораби. Подобни проблеми се наблюдават и през 2003, 2018 и 2022 г., когато стотици плавателни съдове са принудени да чакат по-дълбоки води или да намалят товара си.

Ниските води понякога разкриват и останки от миналото. При екстремни спадове се показват потънали кораби от Втората световна война, римски пристанища, каменни основи на древни мостове и т.нар. "камъни на глада" - каменни блокове с издълбани дати и предупреждения, поставяни през предишни векове, когато реките достигали критично ниски нива. Надписите върху тях напомнят на следващите поколения колко тежки са били подобни суши.

Нов рекорд през 2026 година

Настоящата година вече поставя нови предизвикателства. На места по Дунав нивото на реката падна под досегашните рекорди, което доведе до сериозни затруднения в корабоплаването и производството на електроенергия. В Унгария водното ниво при Будапеща достигна около 10 сантиметра, под предишния минимум от 33 сантиметра, измерен през 2018 г. Ниското ниво на реката дори постави под заплаха работата на атомната електроцентрала в Пакш, която използва дунавска вода за охлаждане на реакторите.

Въпреки рекордно ниските нива на Дунав, българската АЕЦ "Козлодуй" не е изправена пред непосредствен риск за работата си. Причината е, че още при проектирането на централата е отчетена възможността за екстремно маловодие. Водовземането се извършва чрез собствена брегова помпена станция, изградена в дълбок естествен залив на реката и проектирана въз основа на повече от век хидроложки наблюдения на Дунав. Освен това централата разполага с автоматизирана система за непрекъснато измерване на нивото на водата, а речната вода се използва за охлаждане на парата в кондензаторите на турбините, а не за директно охлаждане на ядрените реактори.

Допълнително предимство е разположението на АЕЦ "Козлодуй" в участък на Дунав с по-големи естествени дълбочини. Реката прави широк завой, при който основното течение преминава покрай българския бряг, а плавателният път традиционно се поддържа чрез драгажни дейности. Това осигурява по-стабилни водни количества в района в сравнение с много други плитки участъци по течението на реката. Същевременно Министерството на енергетиката поддържа постоянна координация със Сърбия и Румъния относно работата на хидроенергийния комплекс "Железни врата" (Джердап), който в рамките на техническите си възможности може да подпомага поддържането на водните нива над критичните прагове за безопасната експлоатация на централата.

Именно затова, за разлика от някои други европейски атомни електроцентрали, които са принудени да ограничават мощността си при горещини заради висока температура или недостиг на вода, българската централа засега продължава да работи по производствения си график въпреки рекордно ниските нива на Дунав

Европейската комисия и Европейската агенция за околната среда предупреждават, че продължителните суши и недостигът на вода стават все по-чести в голяма част от континента, а изменението на климата увеличава риска подобни екстремни явления да се повтарят по-често през следващите десетилетия.