Кирил Петков не е бил министър, актовете му са нищожни

България 27.10.2021 18:16 Снимка: ДНЕС+

Кирил Петков не е бил министър, актовете му са нищожни

По-рано днес стана ясно, че указът, в частта, с която президентът Румен Радев е назначил за служебен министър на икономиката Кирил Петков, е издаден в разрез с конституцията и на практика Петков никога не е бил министър, тъй като е имал двойно гражданство. Според основния закон министър може да бъде единствено български гражданин, а към момента на назначаването му Кирил Петков има и канадско гражданство. Това обяви днес с 11 гласа "за" Конституционният съд. От Tribune.bg потърсихме за коментар по темата бившия конституционен съдия Пламен Киров.

Аз мисля, че няма юридически спор по въпроса. Защо? Решението на Конституционния съд действа от момента на подписването на указа. Онези актове, които Кирил Петков е издал като министър, а именно това по силата на конституционната норма са правилници, наредби, инструкции и заповеди, са издадени от некомпетентен орган. И в качеството им на административни актове, каквито те безспорно са, следва че по отношение на административно процесуалния кодекс са нищожни актове. В случая има липса на компетентност, защото няма орган. Когато няма орган, как може да има като правна последица от дейността на този орган, който подчертавам не съществува, легитимни актове и те да запазят своето действие. Това е юридически абсурд. Всеки студент, който си е издържал изпита по административно право във втори курс, когато го попитате кои са основанията за нищожност на административните актове, ще ви посочи – липса на компетентност. Няма орган – няма компетентност. Това заяви пред Tribune.bg бившият конституционен съдия Пламен Киров във връзка с решението на Конституционния съд, с което се обявява за противозаконен част от президентския указ, с който Кирил Петков е назначен за министър.

„Когато едно лице няма качество „министър“, няма как то да е издало заповеди и тези заповеди да породят правни последици. Противното означава, че ако една хигиенистка в министерството види едни подготвени заповеди на бюрото и вземе, че ги подпише, и секретарката ги изведе, имаме перфектен юридически акт, който трябва да се изпълнява. Така даден, примерът е абсурден сам по себе си, но представете си, че стане. И какво, тези актове, подписани от хигиенистката, ще ги оставим да действат ли? Ако едно лице не е министър, то не може да издава тези заповеди. А след като ги е издавало и се окаже, че не е било министър, очевидно те не могат да бъдат перфектни актове, които да запазват действието си“, категоричен е Пламен Киров.

По думите му от тази гледна точка не може да последва правно нещо и то да се приложи и да продължи да се прилага.

„Защото да кажем там където има нормативни подзаконови административни актове, те нямат еднократно приложение. Там се съдържат административни норми, които могат да действат и след като Кирил Петков е престанал да бъде министър. Затова въпросът с нищожността като че ли е ясен. Друг е въпросът, че тази нищожност не може да бъде последица от решението на Конституционния съд. Конституционният съд казва „Указът е противоконституционен“, следователно Кирил Петков не е бил министър от момента, в който е издаден указът. Що се отнася до актовете, прогласяването на тяхната нищожност трябва да стане акт по акт от заинтересовани лица от Върховния административен съд. По този начин се решава въпросът с правните последици на тези актове“, посочи Пламен Киров.

На въпрос дали президентът Румен Радев би могъл да бъде подведен под отговорност заради назначаването на Кирил Петков като служебен министър на икономиката, той заяви:

„Указът в частта за Кирил Петков е противоконституционен, в този смисъл той е издаден в нарушение на Конституцията. Базира се на една декларация, която е подадена и в крайна сметка има очаквания, че в тази декларация са декларирани факти, които отговарят на действителността. Тук стои въпросът, че правният екип на президента се е доверил на тези декларирани факти, които впоследствие се оказва, че са различни от действителността. Така че, въпросът за отговорността би могъл да се постави, но това означава политическа отговорност по член 103 от Конституцията - за нарушение на Конституцията, която е една много дълга и сложна процедура и мисля, че няма да може да бъде осъществена“.

По думите на бившия конституционен съдия за самия Кирил Петков няма да има преки последици от обявяването на указа за противоконституционен в частта за назначаването му като министър в служебния кабинет. Според него това, че е подал декларация с невярно съдържание има съответствие с акт в Наказателния кодекс.

„Тук вече всичко е в сферата на усилията на прокуратурата – какво ще покаже, ще повдигне ли обвинения и т.н. Но това си е съвсем друг тип отговорност“, посочи Пламен Киров.

„Що се отнася до участието на Кирил Петков в работата на Министерския съвет, мисля, че няма да сбъркам, но всички решения на първия служебен кабинет за тази година са взимани с единодушие. Така че, дори да не броим гласа на Кирил Петков, тези решения са взети от останалите министри с необходимото мнозинство и затова те са стабилни актове, т.е. решенията на правителството не могат да бъдат атакувани. Петков освен едноличен орган, т.е. министър, е член на колективния орган Министерски съвет и там е участвал в гласувания за взимане на решения на Министерски съвет, за приемане на постановления на Министерски съвет и т.н. Тези актове са стабилни до толкова, до колкото ми се струва, че няма някакъв акт, който да е взет с един глас мнозинство в Министерски съвет като колективен орган“, обясни бившият конституционен съдия Пламен Киров.  /tribune.bg

CHF CHF 1 1.81583
GBP GBP 1 2.29719
RON RON 10 3.97502
TRY TRY 10 1.95612
USD USD 1 1.6448