Добре, да приемем, че посоката е донейде ясна - обаче, както винаги, няма пътища, за да я следваме.
А ако пък направим някой сносен път, едва накрая ще разберем, че той не води доникъде.

С посоката също не трябва прекалено да сме спокойни, защото непрекъснатите ни закани колко сме правоверни само ни правят по-подозрителни за онзи, който ни е показал посоката. Нашата задача е послушно да поемем натам, накъдето ни насочат, толкова.
Друг - винаги някой друг - решаваше накъде да гледаме и ни побутваше - а понякога и ни сритваше да не се помайваме излишно. Никак не беше приятно това, но се случваше.

Дори и на Живков гледаха по същия начин онези, които ни разписваха Посоката.
При един от разговорите ми с него - беше в домашен арест във вилата на внучката си Жени на "Секвоя"/Бояна - внезапно усетих, че той някак странно се промени.

Говорехме за Горбачов: Живков се връщал от посещение в Япония и толкова се бил въодушевил от видяното там, че спрял в Москва и поискал среща с Перестройчика/Горбачов. Разказал му всичко, което видял в "Страната на изгряващото слънце", намерението му било да запали и Горбачов и накрая да седнат и да измислят нещо, което да съживи в някаква степен соца, който вече бил на командно дишане.

Но в един момент забелязал, че онзи изобщо не го слуша - а той си въобразявал, че могат да опитат с нещо ново и в собствените си губернии. Не ми го каза направо, но бях сигурен, че тази история направо го е смазала - и, всъщност, той вече разбрал, че си има работа с един малоформатен човек, който при цялото безподобно ухажване от Запада, щял да си остане човекът от Ставропол, провинциалистът, който и в най-разюзданите си фантазии не е допускал, че ще се превърне в политикът, по когото примирал светът.

Всъщност, Би Ти Ви мe подтикна да размишлявам около днешната тема - на
23 март новинарите й представиха 3D мапинг спектакъл - светлинно шоу, което използва фасадите на Националната галерия и на Етнографският музей. Шоуто бе наречено "Посока".

Диктор, който трудно удържаше традиционния за подобни предавания апломб, сякаш трябваше да ни убеди, че предстоящите избори ще имат съдбоносно значение. И така чухме, че "Бъдещето не е даденост"... "Свободата започва с паметта" - и изобщо, трябва да направим "Избор, който променя Посоката".
Избор, който променя Посоката"?!
Това беше наистина неочаквано - трудно ще си спомним случай, когато голяма телевизия се втренчва в "Посоката", да не говорим, че предвижда, а може би дори и приканва към промяна на "Посоката"...
Не беше ли нашата "Посока" избрана веднъж-завинаги?
И то от когото трябва?
И от изнесените извън телевизията две студия, където бяха съобщавани и одумвани пресните данни на социологическите агенции "Алфа Рисърч" и "Маркет Линкс" се чуха любопитни подробности, също свързани с "Посоката".
Впрочем, може би за първи път толкова очаквано предизборно изследване бе поверено на две агенции, които да работят заедно. Може би няма да е зле, ако увеличат този колектив до четири, а защо не и до шест агенции - това може би ще засили доверието ни в тази дейност, силно уязвено напоследък от признанията на виден социолог, който изнесе смущаващи данни как се гарантира Истината в този бизнес - поне тази, която е важна за по-атрактивните клиенти.

Не беше толкова отдавна, когато посочените от Радев "шарлатани" намекнаха, без изобщо да се притесняват, за някаква "ала-бала" по време на едни от предишните избори. Никой не се притесни от скверните им приказки. Вече никой и от нищо не се притеснява, а Народът направо е парализиран от нещата, които чува, включително и по свой адрес.

Много пъти съм се питал, как успяха толкова ловко да обеднят такова количество хора, да поевтинят до такава степен самото съществуване на обикновения човек. Той просто вече няма цена.

От няколко десетилетия управниците направо се крият от една армия от буквално смазани несретници, техният брой неизменно се задържа около милион и половина души - и това изобщо не ги смущава.
Те/Несретниците пък, от своя страна, едва ли се интересуват от въпросите от споменатото вече колективно проучване, което, впрочем, е поръчано и платено от Би Ти Ви. А един от тях направо би ги разсмял - както и всеки, който се чуди, докога Животът милостиво ще го приютява.

Ето как отговарят анкетираните на въпроса "Къде е мястото на България?"
Цитат от проучването:
"41% от българите смятат, че България трябва да е твърдо в ЕС и НАТО.
34% посочват, че страната трябва да е балансирана между ЕС и Русия, а 17% мислят, че трябва да поддържаме по-близки отношения с Руската федерация".

Вадете сметалата: 34 плюс 17 е равно на 51. А 51 обичайно е повече от 41.
Случва ли се нещо с "Посоката"?
И какво по-точно?
И какво означава балансираност?
Дали няма да се окаже, че значителна част от унижавания по всевъзможни начини Народ си остава достатъчно прозорлив, дори при тегобите на проскубания си животец?
А се задава истинско цунами.

Европейският съюз - изоставен в ръчичките на дамички във всяко отношение - усърдно се старае да погребе авторитета си като не зачита собствените си стандарти, включително и онези, които наложи на двайсетината страни от масовката в ЕС.

Няколко цигани от Сливен присвоиха без особени усилия милиони паунди от социалните фондове на Обединеното Кралство. То няма сили да се грижи за собствените си хора, "Лондонистан" вече е извън контрол.

Идва времето на прочистването/"хигиенизирането" - и то ще засегне на първо място и най-вече източноевропейците. Те ще бъдат прогонени и заради слабите им съпротивителни инстинкти.

Все се сещам за героите от "Мунлайт" на Сколимовски, които работеха за дребни пари на черно нейде в Кралството и пропуснаха първата голяма стачка на полската "Солидарност"! Каква минавка, нали?
Оставете блъфовете за "първа" и "втора" скорост - ЕС все ще симулира нещо, но трите водещи страни отдавна ще са се еманципирали. Останалите от масовката ще трябва най-напред да се прочистят, като безжалостно репатрират пришълците.

Представяте ли си, какво ще се случи тук, когато дори една пета от нашите "никъдници"/по Увалиев се приберат?
Какво? Какво? Е, да, онова, което тукашните ни бедняци вече предчувстват.
Ще загазим, всъщност вече сме загазили - защото, както винаги не говорим ясно.

Има една неловкост, по-скоро един срам, който неизвестно откъде и защо се е впил в нашите хора - това пък, открай време, им пречи да потърсят и научат истината за себе си.
Вглеждат се, размишляват криво-ляво дори за държавицата ни, на Тръмп в някакво диво село му посвещават песен.

За да бъдат балансирани по нашенски нещата, Путин пък си прибира, без да пита, каквото си науми. Не беше минала и една година, след като шарлатаните се бяха наврели тук, и той им позволи да направят първата си ала-бала - даде им газ, при най-свирепата карантина срещу Русия, когато само дето не горяха книгите на руските класици, пусна им газ за над 600 милиона евро, от тях комисиони - 200 милиона.
"Бягайте по-далеч от тия тарикати!" - щях да го кажа така, обаче вече няма накъде да се бяга.

Единственото ви утешение трябва да е, че цял живот газираните до предела си мушмуроци ще играят руски казачок. Когато им кажат.
Да потърсим поне едно утешение в изследването. Ето го:
76 % от българите се притеснявали от финансовото си състояние.
Интересно, тия пък за какъв баланс ще проплачат скоро? С кого?
Може би с онези около 5% от българите, които притежавали 70% от
стоте/100 милиарда в депозити?
Сега пък коя "Посока" е виновна за това?
Не бива да упрекваме хората от петте процента. Когато прости бедняци бързат да забогатеят, докато между другото управляват и държавата - така се случва.

И нито една "Посока" вече не е в състояние да ни направи щастливи. Ще си бъдем нещастни, докато продължаваме да вярваме, че за всичко е виновна "корупцията".
И ще си останем нещастни, докато повтаряме като папагали тази глупост.
Не корупцията, а властта е виновна за всичко. Властта. Всяка власт.
Обаче Великата българска корупция все не успява да долази до Властта -
така излиза.
Специално тукашната корупция в немалка степен се дължи и на ония, които я "борят".

Навремето Гьоте бе казал: "Убийте това куче - то е литературен критик".
Много подходящи думи и за местните хермафродити, които добре се прехранват с масали срещу корупцията.

И толкова е залинял вече Народът, та дори не забеляза, че тия дни набързо и безшумно бе направен преврат и бе превзета властта. Нямаха нужда от никакви избори. Точно така, познахте - бяха шарлатаните и някои техни другарчета. За трийсетина дни направиха показна чистка - сякаш се готвят да векуват.

Газят наред и всичко.
Не признават решения дори на Парламента.
Кротката ЦИК също си изпати. Там от телевизията научили, че към Министерския съвет на "служебниците" е създаден "Консултативен съвет за изборите" - тъй че, чао, ЦИК, която иначе е основен орган по управление на изборния процес.

Никаква "Посока" няма да се промени - поне що се отнася до важните неща, шарлатаните ще си останат скупчени на едно място, и пак ще се запрегръщат с останалите, когато им омръзне да се джафкат.
И защо да губят време - при тях надниците не са като вашите.
А и няма будали като едно време, когато дори СДС още не следваше апетита на нашия Гаргантюа от Драгалевци, караха го по-кротко.

Та по това време един "десен" деятел разказваше следната весела случка, без да уточнява, че тъкмо той е нейният герой. Веднъж се прибрал за уикенда в градчето, от което бил и майка му го пита: "Какво е туй бе, момче?" и поглежда към солидното покривало, скрило от хорските погледи някакъв луксозен автомобил.

"Това е моята комисиона, бе мамо!"- горделиво отвърнал деятелят.
А след броени дни половината жители на града вече знаели, че има нова марка автомобили - "Комисион"- и един дори е стигнал и до тях.