За пръв път съдебен състав обяви, че действията на прокуратурата по казуса "Осемте джуджета", свързани с ареста и обвиненията срещу бизнесмена Явор Златанов, са били продиктувани не от целите на легитимно наказателно разследване, а от стремеж за отнемане на имуществото му. Това става ясно от решение на Софийския градски съд, съобщава Lex.bg=

Прокуратурата е осъдена да плати на Златанов обезщетение в размер на 100 000 евро.

Според съда задържането на бизнесмена и повдигнатите срещу него обвинения са били тенденциозно насочени към завземането на бизнеса, парите и ценностите му.

Постановено е, че с ареста на Златанов е било нарушено правото му на свобода и сигурност, тъй като задържането не е било използвано за провеждане на законно разследване, а "като инструмент на принуда в имуществен конфликт".

"В своята съвкупност фактите подкрепят извода, че наказателноправните механизми са били използвани не само за целите на разследването, а и като средство за въздействие върху имущественото положение на ищеца", заключава съдът.

СГС счита, че е важно да се потърси убедително обяснение за необичайната активност на прокуратурата, която настъпва веднага след намесата на нови лица и спира веднага след арестите и изземванията.

Съдът обръща специално внимание на връщането на златото на Илия Златанов, като подчертава подозрителното съвпадение в описанието им в молбата с това в протоколите за изземване, на които Златанов не е присъствал.

"Тази разлика в институционалната енергия не може да бъде обяснена убедително с обичайна процесуална необходимост. Тя показва, че имуществените действия са били поне толкова важни за развитието на производството, колкото и самото разследване, а в определени моменти - и по-важни", пише СГС.

Съдът анализира и действията на тогавашния ръководител на специализираната прокуратура Димитър Петров, като отбелязва, че поведението му е било припряно и различно от обичайните колегиални отношения. Сред посочените обстоятелства е и бързото организиране на връщането на златото и парите, иззети от Златанов. Според съда тези действия не доказват сами по себе си вътрешните мотиви на Петров, но потвърждават необичайния характер на институционалното поведение.

"Съдът не установява, че всяко действие е било лишено от законова форма, а че законовата форма е била използвана за постигане на резултат, който не е сред допустимите цели на чл. 5 КЗПЧОС.

Този извод не се основава на отделно процесуално нарушение, а на натрупване на взаимно допълващи се индиции, които, разгледани в тяхната съвкупност, разкриват различна от официално заявената насоченост на предприетите действия", пише СГС.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Казусът "Осемте джуджета" стана публично известен през 2020 г. от разследване на Антикорупционния фонд, като за него се разбра заради спор в семейния бизнес с производството на асансьори между баща и син Илия Златанов и Явор Златанов.

В края на юни 2019 г. Златанов - баща бил посъветван да потърси съдействие за решаване на спора от Петьо Петров - Еврото и отишъл в ресторанта "Осемте джуджета". Само ден по-късно тогавашният главен прокурор Иван Гешев обединява три преписки по предишни жалби на Илия Златанов срещу сина му Явор Златанов, а няколко дни по-късно е подадена и четвърта жалба. След това е образувано и разследването срещу Златанов - син.