България е сред страните с висок сърдечно-съдов риск, т.е. на картата на Европа ние светим в червено.Това заяви пред БНР проф. Кирил Карамфилов – председател на Дружеството на кардиолозите и началник на Клиниката по кардиология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" в София.

"Всеки един пациент, който скринираме за този риск, е с две гърди напред по-високо спрямо средноевропейското равнище и доста по-висок риск има от шампионите, които са традиционно държавите в южна Европа, а и някои скандинавски държави. По правило мъжете са по-застрашени, по-възрастните пациенти – след 60-65 години, пациентите с високо кръвно, които не се контролират, и тези с висок холестерол. Кръвното налягане, тютюнопушенето, холестеролът и кръвната захар са основните рискови фактори, които определят неблагоприятно сърдечно-съдовото здраве", обясни той.

По думите му Национален план за сърдечно-съдово здраве е нещо много мащабно. За да се случи, всеки един от нас трябва да си свърши работата, категоричен бе проф. Карамфилов и добави:

"Започва с изготвянето на документа, след това продължава с волята този документ да бъде въведен в практиката – това е най-трудната стъпка, защото изисква координацията на голям брой институции. Имаме изключително позитивни сигнали. Аз съм обнадежден от начина, по който се развиват нещата".

Той обяви пред БНР, че България е избрана като една от пилотните държави, в които във връзка със сърдечно-съдовия план да бъде направена разширена кампания за ползите и начина, по който човек трябва да поддържа своето сърдечно-съдово здраве. Според него това е оценка отвън за усилията и ясен знак, че се върви в правилната посока.

По думите му обаче за да се реализира такъв план, трябва да има сериозно ангажиране на държавата:

"Подобен ангажимент могат да поемат само институциите – и Министерство на здравеопазването, и НЗОК, и различни учебни институции. За съжаление, в България има прекалено нестабилна политическа обстановка. Това в най-голяма степен влияе на постигането на нашите решения. За да можем да изпълним това нещо, трябва да имаме едно постоянно усилие, което на различни институции да бъде вменявано и да бъде изпълнено".

"В България работят изключително голям брой висококвалифицирани лекари, но за да постигнем нашата цел – това, което трябва да направим, е да имаме структурирани усилия с рамка, която трябва да доведе до финалния резултат. Такива добри практики има в няколко държави в Европа, които с целенасочени, последователни усилия доведоха до резултат. Ние установихме съответния документ, създадохме този сърдечно-съдов план, по който трябва да се движим, в тясна колаборация с Европейското кардиологично дружество и бяхме свидетели на добри практики, които бихме могли да въведем на наша територия. Хубавото е, че от другата страна - в МЗ, както и в голям брой институции намерихме чуваемост и нещо, което би могло да ни послужи в практически аспект, така че не само да говорим, но и да развиваме превенцията и профилактиката, да правим кампании, насочени към сърдечно-съдовото здраве, и да обогатим нашите знания в различни ситуации – какво трябва да се прави, и да изискваме максимално адекватна медицинска помощ", коментира проф. Карамфилов.