В своя доклад за конвергенцията Европейската комисия представя оценката си за напредъка, постигнат от държавите членки извън еврозоната по отношение на приемането на еврото. Въз основа на него Съветът на ЕС взема решение дали дадена държава членка изпълнява условията за присъединяване към еврозоната.

Докладът за конвергенцията на Европейската комисия се изготвя независимо от доклада за конвергенцията на ЕЦБ, като двата доклада се публикуват едновременно.

Докладите за конвергенцията се публикуват на всеки две години или когато е налице конкретно искане от държава членка да бъде оценена нейната готовност да се присъедини към еврозоната.

Всички държави членки, с изключение на Дания, която е договорила в Договора от Маастрихт клауза за неучастие, са задължени да се присъединят към еврозоната.

Какво представляват критериите за конвергенция?

От държавите членки, приемащи еврото, се изисква да постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Тези критерии (наричани понякога „критериите от Маастрихт“) са посочени в член 140, параграф 1 от ДФЕС.

Устойчивостта е възлов аспект от оценката на критериите от Маастрихт, което означава, че постигнатият напредък по отношение на конвергенцията трябва да се основава на структурни елементи, гарантиращи неговата трайност, а не на временни фактори.

Критерии за икономическа конвергенция

Преди въвеждането на еврото: 5 ключови факта, които всеки българин трябва да знае

В Договора се изисква също така да бъдат разгледани и други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Тези допълнителни фактори включват интегрирането на пазарите и изменението на платежния баланс. Оценката на допълнителните фактори се възприема като важен признак за това дали интеграцията на дадена държава членка в еврозоната би се осъществила безпроблемно.

Каква е процедурата за приемане на еврото, когато държавата членка изпълни всички необходими критерии?

Въз основа на доклада за конвергенцията Комисията внася предложение до Съвета по икономически и финансови въпроси, който — след консултация с Европейския парламент и след обсъждане между държавните и правителствените ръководители — решава дали страната отговаря на необходимите условия за приемането на еврото. Ако решението е положително, Съветът по икономически и финансови въпроси предприема необходимите правни стъпки и — въз основа на предложение на Комисията след консултации с ЕЦБ — приема обменния курс, по който националната валута ще бъде заменена с еврото, като по този начин той е окончателно фиксиран.

По принцип всички държави членки, които не са договорили клауза за неучастие (като Дания), са правно задължени да приемат еврото, когато изпълнят всички необходими за това условия.