Отношението към правителството седмици след създаването му остава положително в 26,8%, 56,7% декларират отрицателно отношение, а останалите до 100% се колебаят. Това показват данните на независимата ежемесечна програма "лице в лице" на социологическа агенция "Мяра". Изследването е проведено с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани.

На фона на обичайните нива на доверие в институциите у нас, данните показват начален кредит на доверие към кабинета Желязков. Президентът остава с най-висок институционален рейтинг - 47,6% са с положително отношение, а 38,4% - с отрицателно.

По традиция парламентът се ползва с по-ниско одобрение - 11,2%.

Ако изборите бяха днес, 26,5% от участващите бяха гласували за ГЕРБ-СДС, 13,9% - за "Продължаваме промяната-Демократична България", 13,5% за "Възраждане", 10,1% за ДПС - Ново начало, 7,0% - за ДПС-Демокрация, права и свободи, 6,8% - за БСП, 6,4% - за ИТН, 5,9% - за МЕЧ, 4% за "Величие", а 5,9% - за други по-малки формации.

Отделно, 3,1% от цялата извадка заявяват, че биха гласували с "Не подкрепям никого".

Данните все още не показват сериозна динамика спрямо резултатите от отминалите избори, пишат от "Мяра". Социологическата агенция мери и личните рейтинги на политиците.

Най-високи показатели има президентът Румен Радев - с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков (18,9%), лидера на най-добре представената партия ГЕРБ Бойко Борисов (15,9%). Следва председателката на Народното събрание Наталия Киселова (15,3%), като при Киселова обаче разпознаваемостта все още не е най-голямата възможна. Следват партийни лидери.

По правило политиците у нас събират повече негативно, отколкото позитивно отношение и личните рейтинги рядко са "на плюс". От "Мяра" отбелязват и че разпознаваемостта на новия председател на БСП Атанас Зафиров е все още ниска. Интересното е, че от "Мяра" продължават да мерят рейтингите на Ахмед Доган и Христо Иванов за ДПС-ДПС и "Да, България" съответно, въпреки че и двамата отдавна не са в оперативната политика.