Данните за изпълнението и на Консолидираната фискална програма и на държавния бюджет вече са факт. И независимо от видимите по тях усилия на централната власт да компенсира неразумните фискални решения, които народните представители (няма значение от кои парламентарни групи и в кои на Народни събрания) вземаха в продължение на няколко поредни години, се вижда, че без решително ограничаване на разходите в социалната сфера и публичния сектор, бюджетната дупка трудно ще бъде затворена.

Данните според Министерството на финансите са следните: Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 г. са в размер на 71 999,2 млн. лв. или 95,6 % от годишните разчети. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 г. възлизат на 78 137,2 млн. лв., което е 95,9 % от годишните разчети. На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2024 г. е отрицателно в размер на 6 138,0 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП). Всъщност точното съотношение на дефицита спрямо БВП ще знаем когато излязат сезонно изгладените данни за Брутния вътрешен продукт за 2024-а. Това ще стане през октомври и е много вероятно да се окаже, че той е над 3% както стана миналата година с БВП за 2023-а. Съвсем друг е въпросът какви ще са данните на начислена основа. Точно тази неяснота е една от причините за предпазливата позиция на сегашното правителство по отношение на подаването на заявка за влизане в Еврозоната.

Но да се върнем на данните за бюджета. При по внимателен прочит на предоставените данни за изпълнението му могат да се забележат някои важни детайли, които за съжаление много вероятно да имат своето влияние и през 2025-а година. В приходната част трябва да се отбележи, че има преизпълнение на заложените данъчни приходи. Според Министерството на финансите данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58 700,2 млн. лв., което представлява 101,3 % спрямо разчетените за годината и формират 81,5 % от общите постъпления по КФП за периода. Но и тук има детайли. Приходите от корпоративни данъци, независимо от влизането в сила на по-високото облагане на големите международни компании по линия на данъчните регулации на ОИСР, са в размер на 5 412,4 млн. лв. или 91,3 % от годишния план. Сравнени с данните към декември на предходната година постъпленията нарастват с 497,6 млн. лв. (10,1 на сто). Нарастват, но не толкова, че да покрият предварителните разчети. Това означава, че или предишния редовен кабинет, който направи тези разчети, се е объркал с прогнозите, или че бизнеса има задълбочаващи се проблеми.

"В тази група данъци са и приходите от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, които са в размер на 124,9 млн. лв., като съпоставени с 2023 г. приходите са повече с 33,5 млн. лв. (36,6 %). Постъпленията от този данък зависят от състоянието на икономиката и взетите от фирмите решения за разпределение на дивиденти", уточнява финансовото министерство.

Неизпълнението на заложените приходи от корпоративен данък се компенсират напълно от преизпълнението на данъка върху доходите на физическите лица. Те са в размер на 7 053,0 млн. лв. или 102,1 % спрямо заложените в разчета за годината. Тези приходи са със 761,0 млн. лв. повече или 12,1 % ръст спрямо предходната година.

Министерството на финансите твърди, че това преизпълнение са дължи на повишената събираемост и мерките за намаляване на доходите от недеклариран труд. Но това изглежда малко съмнително на фона на следващите данни. А именно, че ръста на приходите от облагане на доходите на физически лица идва изцяло по линия на трудовите договори. "По трудови правоотношения приходите от данъка към декември 2024 г. са 5 981,4 млн. лв., 105,3 % спрямо годишните разчети. Тези приходи нарастват с 852,7 млн. лв. (16,6 %) в сравнение с предходната година", съобщава Министерството на финансите. А причината за това както можете да се досетите е административното увеличение на ръста на минималната работна заплата и на възнагражденията в различни сфери на публичния сектор. Впрочем Министерството на финансите не крие този факт като директно признава:

"Отчетеният ръст при тази група данъчни приходи е повлиян в голяма степен от Кодекса на труда (чл. 244, ал. 2). Механизъм, съгласно който минималното трудово възнаграждение за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. В съответствие с новия механизъм от 1 януари 2024 г. минималната работна заплата за страната е увеличена от 780 лв. на 933 лв. или с 19,6 %. Други фактори за нарастване на приходите от ДДФЛ са отчетеният висок номинален ръст на средната работна заплата през първите три тримесечия на 2024 г., както в частния сектор, така и в обществения сектор, в т. ч. увеличението на заплатите в сферата на образованието и на разходите за персонал в бюджетните организации". А голяма част от тези описаните фактори натоварват в много голяма степен разходната част и най-вероятно ще имат същото, ако не и по-сериозно негативно влияние върху нея и през 2025-а.

За разлика от приходите от данъци по трудови правоотношения по тези от граждански договори е пълна скръб. Съдете сами. Министерството на финансите пише следното: "По извънтрудови правоотношения (свободни професии, граждански договори, еднолични търговци и др.) приходите от данъка към декември 2024 г. са в размер на 460,2 млн. лв., което е 83,8 % от годишния разчет. За 2024 г. са постъпили с 12,0 млн. лв. по-малко приходи или 2,5 % спад спрямо предходната година". И тук е мястото да си зададем въпроса къде е по-голямата част на недекларирания труд? При лицата които се обхващат от трудови догори или при тези със свободни професии, граждански договори и при едноличните търговци. Коректният отговор на този въпрос ще позволи да разберем доколко адекватни са хвалбите за усилията на данъчната администрация в тази област.

При косвените данъци независимо от тяхното преизпълнение като цяло, също нещата не са еднозначни. "Приходите от косвени данъци към декември 2024 г. са в размер на 25 888,9 млн. лв. или 101,5 % спрямо годишния разчет. Сравнени с данните за предходната година постъпленията нарастват с 3 141,4 млн. лв. (13,8 на сто)", информира Министерството на финансите. Само, че приходите от ДДС са в размер на 18 576,2 млн. лв., което представлява 99,7 % от планираните със ЗДБРБ за 2024 година. Както виждате дори при този най-важен за бюджета данък планирания резултат макар и с малко не е изпълнен. Независимо, че съпоставени с 2023 г., приходите от ДДС нарастват с 2 359,7 млн. лв. (14,6 на сто), което, както пише финансовото ведомство, е в резултат на повишеното потребление, ръстът в цените на стоките и предприетите мерки от приходните агенции за подобряване на митническия и данъчен контрол. С други думи, отново, или планирането е било неправилно, или бизнеса има проблеми, или увеличението на доходите не дало очаквания като потребление резултат.

При акцизите всичко е наред и те покриват изцяло минималното неизпълнение на ДДС. "Приходите от акцизи (нето) от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 6 904,7 млн. лв., което е 107,1 % спрямо планираните със ЗДБРБ за 2024 г. Съпоставени с 2023 г. постъпленията от акцизи нарастват номинално със 756,8 млн. лв. (12,3 %)", се казва в съобщението на Министерството на финансите. Трябва ли да уточняваме, че основната част от тази финансова благодат се дължи на пушачите, чийто жестоко осъждан години наред порок, пълни хазната и то много по-ефективно и играещите хазарт и употребяващите алкохол.

Истинския проблем, водещ до неизпълнение на приходната част в Консолидираната фискална програма, обаче са неданъчните приходи и най-вече на приходите от помощи и дарения, заради неизпълнението на Европейските програми. Тук директно цитираме Министерството на финансите, която съобщава: "Неданъчните приходи са в размер на 9 667,4 млн. лв., което представлява 94,2 % от годишните разчети. Тези приходи са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (главно при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове), по-ниски от планираните държавни и общински такси и други. Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Постъпленията от помощи и дарения за 2024 г. са в размер на 3 631,6 млн. лв., като остават значително под заложените в разчета към ЗДБРБ за 2024 г. (7 080,7 млн. лв.). Това се дължи на непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС (неизпълнение на разчетите по приходите от помощи и дарения по КФП с 3,4 млрд. лв.)".

Коментарът е излишен. Но е важно да се знае, че този провал е оценка за ефективността на българските законотворци. Логичният въпрос е защо те получават своите заплати, които не са ниски и са за сметка на нарастващата разходна част на бюджета?

Като стигнахме до разходите. Това е болното място и на отчетената за 2024-а Консолидирана фискална програма , а най-вероятно и на онази за 2025-а, която предстои да бъде внесена за разглеждане в Народното събрание.

На първо място е добре да отбележим, че последният служебен кабинет е положил усилия да ограничи финансовата вакханалия, която наследи от последното редовно правителство.

"Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 г. възлизат на 78 137,2 млн. лв., което е 95,9 % от годишните разчети. По-ниски от планираните са разходите основно по сметките за средства от ЕС, докато разходите по националния бюджет превишават разчетите за годината, което се дължи на по-високи от планираните разходи по бюджетите на общините. По-ниско е усвояването на планираните средства по ПВУ, както и при някои от оперативните програми по новия програмен период, което изцяло компенсира неизпълнението в частта на приходите и помощите, представено по-горе", пише в съобщението на Министерството на финансите.

Това потвърждава, че Европейските фондове като цяло са неутрални за държавните финансите. За тях да, но не и за доброто здраве на икономиката. То се влияе негативно, при това в дългосрочен план, от не усвояването на този европейски финансов стимулант.

Що се отнася до разходите с най-голяма тежест, без чието ограничение на ръста проблема с бюджетната дупка не може да бъде решен данните говорят сами за себе си. Според информацията за изпълнението на консолидираната фискална програма от общо 78.14 млрд. разходи социалните 34.82 млрд. лева или 44.56%, тези за персонал - 20.24 млрд. лева или 25.9%, което е неминуемо при близо 600 хил. служители в публичния сектор. На този фон капиталовите разходи за 2024-а са 6.78 млрд. лева. Едва ли трябва да коментираме къде трябва да се правят ограничения и дори съкращения, ако не искаме след година-две, а е възможно още и тази година да не ни удари по главата увеличение на данъчно-осигурителната тежест.