Телефонът не е непременно зависимост, а често заместител на липсващото внимание от страна на родителите, а натискът за успех не води до истинска мотивация у детето. Това заяви психологът Иван Игов пред БГНЕС дни преди началото на новата учебна година. По думите му децата имат нужда преди всичко от близост, приемане и подкрепа, а най-важното е детето да бъде щастливо.

Дните преди първия учебен звънец са свързани със смесени чувства – от тъга по свободата на лятото до радост от срещата с приятелите и тревожност от неизвестното.

„Децата изпитват много смесени чувства по отношение на новата учебна година. Това зависи както от възрастта, така и от позицията, която заемат в класа, училищните постижения и много други неща“, посочи Игов.

Сред първите реакции е тъгата по отиващото си лято.

„Времето, когато имаш малко задължения, нямаш точни графици, оставаш по-свободен си, ходиш на различни места. И, разбира се, това е притеснението, че сега ще трябва отново всичко да започнеш отначало“, заяви психологът.

Някои деца реагират с апатия, а други протестират срещу предстоящите задължения. Затова според Игов е важно да им бъде дадено време за адаптация.

„Нека да бъдат готови да оставят децата да се адаптират една-две седмици. Добрите учители го знаят. Те никога не започват с тежки контролни и изпитвания. Обикновено се оставят няколко дни, за да могат децата да се адаптират“, заяви той.

Наред с тревожността има и радост от връщането към приятелите, особено в юношеска възраст.

„Особено в юношеска възраст приятелите започват да стават значими. Социализиращият фактор понякога е повече от родителите“, каза Игов.

Сред основните източници на тревожност според него е неизвестното – нови учители, различни предмети, нови съученици. По-трудни могат да бъдат преходите в първи, пети и гимназиален клас.

„Има тревожност и безпокойство. Едно от моите чести наблюдения на първия учебен ден е, че учениците често се притесняват от неизвестното. Нови учители, различни предмети, може би нови ученици“, посочи психологът.

Понякога тревожността се проявява и като проблемно поведение.

„Много често наистина някои деца започват да създават, да правят проблемно поведение – от една страна, за да могат да привлекат вниманието на новите учители, а от друга страна, да бъдат интересни на съучениците си.“

За Игов границата между подкрепата и натиска е ясна – родителите трябва да подкрепят желанието на детето да се развива, а не да го принуждават да постига успех.

„Изобщо не приемам натиска за успех. Никой не може да бъде натискан да успее. Той или ще се съгласи, или ще се разбунтува, или под натиск ще се опита да направи това, което искат от него“, заяви психологът.

Той е категоричен: „Натискът, направи го заради мен, или направи го, защото аз искам, или направи го, защото така трябва, никога няма да даде добри резултати.“

След лятото, прекарано с телефони, таблети и игри, връщането към концентрацията в клас също може да бъде предизвикателство. Игов обаче не смята, че проблемът трябва да се свежда единствено до т.нар. зависимост от устройствата.

„Сигурно ще провокирам доста родители и учители, но за мен такава зависимост няма.“

По думите му децата често предпочитат да прекарват време с родителите или връстниците си.

„90% от децата казват, че биха желали да правят нещо с родителите си. Или да правят нещо с връстниците си“, отбеляза той.

Според психолога телефонът често се превръща в заместител на липсващото внимание.

„Телефонът е заместител на вниманието, което липсва от родителите“, каза той. Според него децата имат нужда преди всичко от близост и контакт.

„Децата се нуждаят от вниманието на други хора, най-вече на близките си, на родителите си и на приятелите си, а всичко останало е просто един заместител.“

По думите му за това не са необходими часове. „15 минути на ден внимание за едно дете са абсолютно достатъчно“, каза Игов, като уточни, че то трябва да бъде дадено така, че детето да се почувства прието и подкрепено.

В крайна сметка, независимо от амбициите и очакванията за академични успехи, най-важно остава детето да се чувства добре.

„Каквито и амбиции да имаме, колкото искаме детето ни да постига академични успехи в училище, трябва да сме наясно с едно – най-важното е детето да е щастливо“, подчерта Иван Игов.