Българският лев първо е бил мателен според закона от 1880-а и вързан за френския франк

Днешният ден е исторически, тъй като с него приключва един дълъг цикъл, започнал от 1989 г. Може би 1 януари 2026 г. ще бъде краят на прехода в България. Така историкът доц. Михаил Груев коментира в „Здравей, България” на Нова тв влизането на страната ни в еврозоната.

„Дали имаме връзки с Русия, или не е друг процес, обвързан с манталитета на няколко поколения българи, преди те да се променят. Това не означава, че трябва да обърнем гръб на тази държава и този народ, а да преосмислим начина, по който гледаме на тях и да подхождаме със здравословна критичност, която няма общо с фобия или омраза”, каза историкът д-р Александър Стоянов.

Груев е на мнение, че след 1 януари догодина страната ни ще върви без емоции по общия европейски път.
Паричните знаци са средство, те не са свещено пространство, каза Груев по повод критиките, че със смяната на лева губим идентичността си. Той подчерта още, че проблемът е и геополитически. България престава да бъде контактна зона, тя окончателно преминава в евроатлантическото простраство, колкото и клиширано да звучи, коментира историкът. По думите му това обяснява и ожесточената съпротива от различни страни през последните месеци. 

Според колегата му Александър Стоянов българите нямаме „голямо семейство”, с което да се свържем така, както е при западноевропейските страни, и вероятно на това се дължат и силните емоции в определени исторически момемнти.

„От историческа гледна точка българският лев първо е метален според закона от 1880 година. През 1894 г. се въвежда и паричния лев. Но той винаги е бил функция от големите европейски валути. В началото е бил вързан към френския франк. След това има златно покритие и самостоятелно разривите, но това продължава до Голямата депресия от 1929 година. След Втората световна война е функция от преводната рубла – обменното средство, което обединяваше Източния блок”, разказа Груев.

Стоянов обясни, че първият български владетел, който създава българска валута е Иван Асен II, като дотогава са се ползвали всички други ресурси, без това да е представлявало проблем за развитието на България. Той даде пример със Златния век по времето на цар Симеон и разширяването на териториите на страната. Стоянов беше категоричен, че от историческа гледна точка смяната на лева с евро не би трябвало да е свързано с притеснения.