Икономическият и социален съвет (ИСС) прие становище на тема „ Eвропейският зелен пакт – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България. Българският Икономически и социален съвет е една от първите институции в страната, която  излиза с официална позиция за Зеления пакт на ЕС и влиянието му за България.

Преди да приеме становището си  пленарната сесия на съвета проведе дискусия и консултация с българския еврокомисар Мария Габриел  за предизвикателствата и  решенията, които България и Европейският съюз могат да предложат за осъществяване на амбициозните цели на Зеления пакт. В присъствие на еврокомисаря докладчиците по становището  на ИСС - Пламен Димитров и Васил Велев, представиха  основни позиции от документа. Те акцентираха върху безспорната необходимост да се предприемат мерки за намаляване на дела на въглеродната икономика и подкрепиха инициативата на ЕС за Зеления пакт. Заедно с това обърнаха внимание,     че ако Европа иска да бъде световен  лидер в процеса за постигане на неутралност по отношение на климата,  е необходима  новтип европейска дипломация, която да търси съмишленици сред държавите извън ЕС. От гледна точка на България двамата докладчици по становището подчертаха, че поставените в Зеления пакт междинни цели до 2030 г са прекалено амбициозни и  може да се отразят рестриктивно  върху българската индустрия и пазара на труда. Според тях преходът към нисковъглеродна икономика трябва да е по-плавен, както  и икономически и социално справедлив.

Еврокомисар Мария Габриел изложи позиции на Европейската комисия, които са насочени към  постигане на целите на Зеления пакт, като подчерта, че  той е  един от основните приоритети на Европейската комисия заедно с дигитализацията и   целите на Европа за хората. Тя акцентира  върху възможностите, които пактът открива пред държавите и подчерта, че всяка една от тях, вкл. България, трябва да консолидира своя ясна позиция и в процеса на продължаващите преговори да я отстоява с аргументи. Според нея принципът, който е водещ за Европейската комисия е, че политическата амбиция не трябва да е за сметка на социалната справедливост.

В своето изложение пред пленарната сесия на ИСС Мария Габриел открои няколко основни възможности, които се откриват както пред България, така и пред другите държави членки. Еврокомисарят подчерта, че  все още е незадоволително участието на държавите членки от Централна и Източна Европа, вкл. и на България, в европейски програми като „Хоризонт Европа“,  във Водородния алианс, където има възможности за присъединяване към съществуващи консорциуми и за придобиване на ноу-хау, в университетския европейски алианс, в Европейския иновативен съвет и др. инициативи на ЕК. Мария Габриел насърчи участието на бизнеса в европейски проекти. Тя подчерта също така, че Зеленият пакт не би могъл да се осъществи без  реализацията на младите хора чрез много по-високи цифрови и индустриални умения и открои връзката на Зелената сделка с дигиталната трансформация и социалната справедливост. Еврокомисарят увери пленарната сесия, че финансовите механизми, предложение от ЕК, които предстои да бъдат приети в Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021 – 2027г, ще осигурят постигането на целите на Зеления пакт.

Професор Дулевски, председател на ИСС, подчерта, че ИСС отделя специално внимание на Зеления пакт, който ще определи развитието на България и Европа за 30 години напред. България е една от най-засегнатите държавни от ЕС по отношение на трансформацията, който предстои във връзка с пакта. Но ИСС подкрепя идеята на ЕС да бъде лидер в постигането на неутралност по отношение на климата, подчерта проф. Дулевски.

След дискусията пленарната сесия обсъди и прие предложения проект за становище на Икономическия и социален съвет.