Държавата трябва да играе активна роля в образованието и обучението с цел придобиване и развитие на дигиталните умения, свързани с изкуствения интелект. Това се посочва в анализ на Икономическият и социален съвет (ИСС) на тема "Очакваните ефекти от влиянието на изкуствения интелект (ИИ) върху пазара на труда в България. Предложения за конкретни мерки за преодоляването на проблемите". Анализът е разработен по предложение на президента и е приет на пленарна сесия на ИСС.

В доклада се отбелязва, че напредъкът в областта на изкуствения интелект има широко въздействие върху различни сектори и влияе на начина на функциониране на бизнеса и ангажираността на хората с технологиите. "Технологията създава нови възможности, трансформирайки работните места, професиите и работната сила", отбелязват от ИСС. В анализа се изтъква, че България не е сред лидерите в ЕС по отношение на възприемането и използването на изкуствен интелект във всички сфери, но има потенциал да се превърне в значим фактор в областта.

В доклада се казва още, че развитието на изкуствения интелект води до повече инвестиции от страна на бизнеса в технологията и в основно технологично обучение, разширяване на приложението в здравеопазването, в образованието и професионалното обучение, заетостта, управлението на работниците и достъпа до самостоятелна заетост. Анализът отчита още, че светът работи по-усилено за справяне с изменението на климата и за постигане целите за устойчивост, използвайки изкуствен интелект, чиято ролята му става все по-съществена и в контекста на по-мащабните и комплексни киберзаплахи. Като друга тенденция е откроено нарастването на броя на измамите и фалшификатите като инструмент за фишинг и измами, както и увеличаването на съдебните искове срещу генеративния изкуствен интелект от представители на творческите и креативни индустрии.

Според ИСС внедряването на новата технология у нас ще повиши икономическия растеж на страната. От Икономическия и социален съвет уточняват, че за да се случи това обаче, предприятията и организациите трябва да инвестират в развитието на необходимите умения и обучение на служителите за адаптирането им към новата среда. В анализа се посочва още, че държавите с най-ранен достъп до изкуствен интелект и нови технологии ще имат конкурентно предимство спрямо останалите страни. Изтъква се, че този достъп е ключов за развитието на икономиките и ограничаване на дигиталните неравенства. От ИСС отбелязват, че работниците, които са готови да учат и да се адаптират, ще бъдат най-добре подготвени да се възползват от новите възможности.

В доклада се заявява, че масовото прилагане на мерки за повишаване на грамотността в областта на изкуствения интелект и въвеждането на подходящи последващи действия биха могли да допринесат за подобряване на условията на труд и да поддържат процеса на утвърждаване и въвеждане на иновации в ЕС.

"Прилагането на европейското законодателство в областа на ИИ ще се отрази сериозно на работодателите и на работещите в тези сфери. Сега съществуващите механизми за наблюдение на развитието на индустриалните отношения и пазара на труда не могат адекватно да регистрират промените, свързани с навлизането на технологията", се казва също в анализа. От ИСС отбелязват, че България разполага с по-малко от 2 години, за да хармонизира закодонателството си с европейските правила за изкуствения интелект.

Според доклада прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. ще изисква сериозни организационни усилия. От Икономическия и социален съвет обясняват, че освен приемане на законова и подзаконова уредба, това налага и създаване на нови държавни регулативни органи и звена от експерти със специални знания при работодатели във високорискови по смисъла на регламента области.

От ИСС смятат, че разработването на нормативните актове трябва да се извършва в тясно сътрудничество със социалните партньори на браншово и национално ниво и със съответния сектор от гражданското общество.