С всяка изминала година Иран консумира все повече енергия, намалявайки експорта на петрол. Ако тенденцията се запази, през 2020 година Техеран вече няма да бъде износител, пише “Ведомости”.

По данни на ОПЕК в момента Иран добива 3,8 милиона барела петрол дневно, от които консумира 1,5 милиона и изнася 2,3 милиона. Той осигурява 5% от световното потребление на петрол и е най-големият износител на тази суровина в Китай и Япония.
За самия Иран петролът формира около 85% от приходите от износ. По данни на лондонския Център фор Глобал Енерджи Стъдис от 2002 до 2006 година доходите от петрола са нараснали от 19 милиарда на 51 милиарда долара.

Едновременно с това обемите на изнасяния петрол са спаднали от 2,43 милиона барела до 2,3 милиона барела дневно. Иран планира да увеличи добива на нефт до 4,5 милиона барела през 2010 година, но за момента той намалява заради изчерпването на находищата. Притокът на чуждестранни инвестиции в иранския енергиен сектор се спира от напрегната международна обстановка във връзка с ядрената програма и вътрешните законодателни ограничения.

На фона на резкия спад в добива рязко се увеличава вътрешната консумация на петрол. Високите цени на петрола и природния газ се отразиха на стандарта на много ирански семейства, които започнаха да купуват автомобили и битова техника. Освен това правителството поддържа цените на бензина и електроенергията на изключително ниско равнище за сметка на субсидии. Техният общ обем, по оценка на бившия ирански министър на петролната промишленост Биджан Занган, достига 40 милиарда долара годишно.

Анализаторът от парижкия център Кембридж Енерджи Рисърч Асошиейтс Вера дьо Ладусет заяви, че в момента в Иран литър бензин струва средно 0,09 долара. В резултат консумацията на енергия расте средно с 11% годишно, като над една трета от бензина Иран е принуден да внася. А потреблението на електроенергия расте средно с 8-10% годишно, според министерството на енергетиката на страната.

През 2005 година на петрола и природния газ са се падали съответно 48% и 49% от енергийния баланс на Иран. Първата иранска АЕЦ в Бушер, която се изгражда с помощта на Русия, още не е влязла в експлоатация, хидроресурси почти отсъстват, а въглищата се използват минимално.

Иранското правителство осъзнава необходимостта от ограничаването на консумацията на петрол за сметка на повишаването на цените на горивото и електроенергията и използване на алтернативни източници на енергия. Иранското правителство обяснява своя интерес към атомната енергия със стремежа да се запазят обемите на експорта на петрол и газ.

Но САЩ и страните от Европейската общност разглеждат иранската ядрена програма като прикритие на проект за създаване на ядрено оръжие. А намаляването на субсидиите на населението даже и с 40-50% в близко бъдеще е “политически невъзможно”, призна президентът Махмуд Ахмадинеджад. Правителството предвижда от март да започне да продава бензин чрез купони.

Още през 2005 година Иран се превърна във вносител на газ. Тогава страната доби 87 милиарда куб.м, а изразходва 89 милиарда куб.м. Съгласно оценки на консултантската компания PFC Energy надвишаване на консумацията над производството ще има и в петролния сектор. Съгласно прогнозите на компанията, ако икономическата политика на иранското правителство не се промени, консумацията на петрол ще се увеличава непрекъснато и през 2020 година ще достигне 3 милиона барела дневно.

Експертите от PFC Energy също така очакват, че експортните възможности на страната ще паднат под нивото от 0,5 милиона барела дневно. Ако Иран запази и за в бъдеще ниските цени на бензина и електроенергията, ограничавайки достъпа на чужденци до енергийния сектор, тази прогноза може да се реализира, смята главният икономист, отговарящ за енергетика в Дойче банк в Ню Йорк, Адам Симински. Но тъй като износът ще спада постепенно, това няма да предизвика рязко повишаване на цената.

Валери Нестеров от “Тройка Диалог” не смята, че Иран ще слезе от световната петролна сцена. Техеран контролира 11% от световните запаси на петрол и около 15% от световните запаси на природен газ, като по този показател е на второ място след Русия. Растежът на добива на петрол и газ се ограничава изключително по политически причини, които могат да бъдат преодолени в случай на коригиране на правителствената политика и промяна на международната обстановка, смята той. /БГНЕС