Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер се изрази в подкрепа на въвеждането на нов вид задължителна военна служба, която да укрепи въоръжените сили на страната, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Германия отмени задължителната казарма през 2011 г., но тя остава включена в германската конституция и може да бъде въведена чрез подкрепата на обикновено мнозинство в парламента.

В момента е необходим дебат за наборната военна служба, каза Щайнмайер в интервю за телевизия Цет Де Еф, което ще бъде излъчено довечера.

"Аз съм за въвеждането на задължителна военна служба", заяви президентът на страната. Той аргументира позицията си с променящата се ситуация по отношение на сигурността в Европа, войната в Украйна и подхода на американското правителство към трансатлантическите отношения.

Той обясни, че министърът на отбраната Борис Писториус е прав в стремежа си да направи присъединяването към германския Бундесвер по-атрактивно, но каза, че никой не знае дали това ще бъде достатъчно.

"Ето защо имаме нужда от дебат по темата, дори и да не можем веднага да приложим на практика" решението, каза той.

Въвеждането на обща военна служба обаче, която засяга и жените, може да бъде постигнато само чрез изменение в конституцията.

Германското правителство под управлението на канцлера Фридрих Мерц обеща да направи така, че доброволната военна служба да бъде част от коалиционното споразумение.

Писториус планира да започне с 15 000 нови доброволни наборници. Нов закон, представен от министъра на отбраната, позволява задължителната военна служба да бъде възстановена, ако бъде обявено състояние на отбранителна готовност.

По отношение на споровете около назначенията на съдии в Конституционния съд президентът призова управляващите партии бързо да разрешат неразбирателствата си.

"Много се надявам, че това ще се получи, защото става дума за функционирането на Конституционния съд", заяви той.

В първата по-голяма криза на управляващата коалиция лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и десноцентристкият Християндемократически и Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) се разделиха в мнението си относно назначаването на съдия, който е по-скоро с леви политически убеждения.

Консерваторите на Мерц оттеглиха в последния момент подкрепата си за кандидата на ГСДП, а по-рано разкритикуваха номинацията на преподавателка по право заради вижданията ѝ по отношение на правото на аборт и подкрепата ѝ за задължителната ваксинация по време на пандемията.

По-рано днес Мерц се опита да охлади напрежението, като похвали сътрудничеството с коалиционните си партньори от ГСДП.

"Ние дори работим много добре заедно със социалдемократите в тази коалиция", каза Мерц. "И това също показва, че политическият център в нашата страна е способен да работи заедно, да управлява заедно и да гарантира, че нашата демокрация остава стабилна", каза той.

Президентът Щайнмайер обаче, чиято роля е предимно церемониална, заяви, че според него спорът е навредил на репутацията на правителството.

"Във всеки случай коалицията е навредила на себе си", каза Щайнмайер в интервюто, като добави, че събитията от петък са подкопали и "авторитета на парламента".

Той обаче заяви, че събитията все още не са навредили на съда.

"Поне не и ако решенията се вземат в близко бъдеще. Ако случаят не беше такъв, щяхме да имаме основание за безпокойство, защото това не е маловажен въпрос", каза Щайнмайер. "Съвършено ясно е, че ако партиите от политическия център, демократичния център, се провалят, тогава деструктивните партии от периферията ще се възползват", добави той.

В Германия съществува безпокойство за това какви последици може да има за съдебния ред в страната възходът на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", най-силният опозиционен блок в парламента след изборите през февруари.