Около 400 000 повече гласоподаватели са излезли за балотажа в сравнение с първия тур

Илияна Йотова стана първата жена избрана за президент в Република България. Успехът ѝ е исторически, защото макар в българската история жени да са заемали най-високи държавни постове — включително министър-председатели (Ренета Инджова), вицепрезиденти (Блага Димитрова, Маргарита Попова, самата Илияна Йотова) и председатели на Народното събрание - позицията на президент досега винаги е била заемана от мъже.

 Предварителните данни сочат:

• „МАРКЕТ ЛИНКС“: Йотова печели изборите за президент с 50,7%, Гюров получава 44%
• „Тренд“: Илияна Йотова-Кирил Вълчев - 51.6%, Андрей Гюров-Георги Кандев - 43.4%
• "Мяра": Йотова води на балотажа с 51,1% подкрепа, Гюров е втори с 44,6%.
• "Алфа Рисърч": Йотова води на балотажа с 52,5%, за Гюров са гласували 43,4%.
• Според "Алфа Рисърч" - разликата между двамата е 170 000 гласа

Близо 380 000 гласоподаватели са били мобилизирани за балотажа.

Все още не са известни данните от чужбина.

Вотът на втория тур се проведе при малко по-висока избирателна активност в сравнение с първия тур. В някои региони се забеляза мобилизация, но тя е далеч от активността на последните президентски избори, когато достигна 34%.

По данни на "Алфа Рисърч" към 18:00 часа активността е 22.98%. Управителят на социологическата агенция Боряна Димитрова каза пред БНТ, че очаква на балотажа да има 400-450 хилиляди гласа повече, отколкото на първия тур.

Досега на президентски избори обичайно активността на балотажите е по-ниска, отколкото на първи тур. Изключение са президентските избори през 2001 г., припомни пред БНТ социологът от "Алфа Рисърч" Ваня Георгиева. По думите ѝ балотажът днес ще е второто такова изключение.

Най-ниската активност на втори тур досега е отчетена през 2021 г., когато Румен Радев беше преизбран за държавен глава с 34.84% от гласовете или около 1 400 000 избиратели.

ИСТОРИЧЕСКИ УСПЕХ НА "МЕКАТА СИЛА"

Изборът на жена за най-висшия пост в държавата поставя България редом до редица европейски демокрации, които вече са имали или имат жени за държавни глави. Това дава знак за зрялост на електората и за преодоляване на традиционните патриархални нагласи в политиката.

Изборът на Йотова означава институционална приемственост, държавническа отговорност и балансирано поведение, което залага на повече консенсус, медиация и "меката сила". Предвид ролята на българския президент като „обединител на нацията“ и балансьор при кризи, този нейн стил на управление би могъл да се окаже ключов в силно фрагментираната политическа среда у нас.

На международната сцена изборът на първата жена президент би се приел като силен сигнал за равенство между половете и демократичен напредък. Това би засилило авторитета на България в европейските институции, където балансът на половете е важна политическа тема.

ЗАГУБАТА НА ГЮРОВ Е ЗНАК, ЧЕ ДЕСНИТЕ ЛИДЕРИ НЯМАТ КОНТРОЛ ВЪРХУ ЕЛЕКТОРАТА СИ

Илияна Йотова спечели убедително президентския вот срещу Андрей Гюров, зад когото застанаха плеяда бивши и настоящи десни лидери. Знакови имена (включително и ГЕРБ) призоваха за мобилизация и подкрепа за Гюров с цел да се създаде политически противовес на модела на „Прогресивна България“ и тандема Радев-Йотова.

Успехът на Йотова показа, че десните водачи не притежават реален контрол върху гласовете на своите избиратели. Подкрепата, декларирана „пет минути преди вота“, бе разчетена като закъснял, неефективен и чисто механичен ход.

За десните лидери успехът на Йотова е знак за институционална изолация – те губят възможността да поставят свой "противовес" на „Дондуков“ 2, който да балансира изпълнителната власт, бюджетите и геополитическия курс на страната.

Разгромът на десния кандидат вероятно ще има сериозни политически последствия за десните водачи, изразяващи се в загуба на легитимност, задълбочаване на вътрешните кризи и институционална изолация.
Неуспехът срещу ляво-популисткия модел (както десницата определя платформата на Йотова) ще изостри вътрешните обвинения сред партийни централи на десницата.

Лидери като Бойко Борисов, които отдавна призоваваха за единство срещу Йотова, както и Асен Василев и Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, които отказваха това да се случи, ще се изправят пред въпроса за личната си отговорност - защо не са успели да издигнат единен, силен и печеливш десен кандидат още на първия тур на изборите.

Традиционните десни послания не успяха да мобилизират пасивните избиратели (които остават най-голямата "партия" в страната) и това ще накара лидерите вдясно да преосмислят изцяло своите стратегии. Изходът от вота показа, че анти-ПБ реториката вече не е достатъчна за победа, което ще наложи появата на нови лица или преструктуриране на десните коалиции с оглед на бъдещи парламентарни битки.

ПОБЕДАТА НА ЙОТОВА СТАБИЛИЗИРА УПРАВЛЕНИЕТО НА РАДЕВ

Победата на Илияна Йотова категорично ще стабилизира политическите позиции и правителството на Румен Радев, защото ще се тълкува като ясен знак от електората за одобрение на сегашната линия на управление, въпреки критиките към някои управленски решения. Спечелването на вота срещу "проевропейския" кандидат Андрей Гюров ще подейства като своеобразен щит, доказващ, че въпреки критиките (например за реакцията на държавата при неотдавнашните инциденти с дронове в Черно море), избирателите все още легитимират управлението на Радев.

Външнополитическите позиции на Радев и Йотова до голяма степен съвпадат – и двамата се застъпват за по-умерена реторика, незабавно спиране на огъня в Украйна и възобновяване на прагматични връзки. Новият мандат на Йотова "узаконява" тази позиция на международната сцена и лишава критиците на правителството от възможността да твърдят, че кабинетът действа в разрез с волята на народа.

На практика, победата на Йотова ще осигури на правителството на Радев спокойствие на вътрешния фронт и ясна институционална подкрепа от президентството през следващите години.