Метафорично казано, любовта се носи във въздуха на Свети Валентин. Учените отдавна обсъждат въпроса дали тя наистина не се намира там под формата на химикали наречени от тях феромони. Живите организми изпращат тези химични сигнали, за да привлекат потенциален партньор.

Доколкото можем да се доверим на рекламите за феромони, следва, че хората също обменят скрита сексуална информация по този начин.

Все пак десетилетия на научни изследвания не дават съвсем категорична информация. Вместо да се спори дали феромонните съединения излъчвани от човешкото тяло могат да ни уцелят като стрелата на Купидон, трябва да вземем предвид факта, че колкото и странно да звучи привличането между мъжа и жената може да се осъществи, чрез обмен на различните миризми, които отделят нашите тела.

Те имат особено важна роля на подсъзнателно ниво, колкото и понякога не романтично да звучи това. Според доктор Бетина Паус психолог в университета в Дюселдорф, учените са установили през последните 15 години, че ароматите играят изключително важна роля в комуникацията между хората.

Разбор на феромоните
Всички животни, растения, дори и бактериите произвеждат феромони. Точно тези коктейли от ароматни съединения създават условия за не вербална комуникация между членовете на един и същи вид. Феромонните съобщения могат да варират от миризми, имащи за цел да определят територия и да привлекат женска, до намирането на химическите пътеки водещи до различни хранителни източници при насекомите.

Терминът феромон за първи път се употребява през 1959 като мощен афродизиак отделян от женските копринени пеперуди, които могат да се усетят от километри разстояние. Мъжките екземпляри са изключително чувствителни и по този начин намират своята партньорка.

При хората нещата стоят по малко по-различен начин може би заради по-слабо развитото обоняние, но нещата все още са в научен стадий. Първите стъпки към фокусирането за извличането на човешки феромони е съсредоточено в потните жлези на човешките подмишници.

Някои от първите доказателства идват от доклади сочещи, че жените, които живеят в непосредствена близост една до друга като например в учебни общежития, съвсем скоро изравняват времето на своите менструални цикли. Други изследвания показват, че пот от подмишницата на мъж може да промени времето на месечния цикъл при жената. Предполага се, че това е свързано с възпроизводството при хората.

Други резултати сочат, че феромоните са в състояние да променят поведението и настроението при хората. Миризмата от гърдите на кърмещи жени могат да направят такива, които нямат деца, доста шумни и похотливи в мъжка компания. Това също се смята, че е свързано с подсъзнателното желание за забременяване. Този химичен медиатор все още е в процес на проучване и за сега остава непотвърден.

Все повече изследвания обаче сочат, че мъжкият феромон андростадиенон произвеждан от мъжкия хормон тестостерон, може да има възбуждащ ефект върху женското поведение. Различни проучвания са на път да докажат, че женските феромони влияят активно на настроението и сексуалната активност при мъжа.

Носът никога не лъже
Въпреки, че като най-обща представа принципът на разпръскване на феромоните при хората остава неясен, учените отдавна смятат, че органът в носа наречен вомероназален орган е отговорен за тяхното откриване. Проблемът с тази теория се появява във факта, че човешкия нос е сравнително по-малко чувствителен от този на животните и това прави откриването на феромони във въздуха по-малко вероятно. Опити доказват, че прасета, които току що са отбили своите малки, подушвайки слюнка на самец, веднага заемат поза за чифтосване. Според различни изследователи, при хората носът не може да се приема като основен орган за разпознаването на феромоните, но цялата обонятелна система се приема като своеобразен инструмент за тяхното възприятие.

В природата феромоните подтикват животните към сексуален импулс. Привличането на най-силните и здрави екземпляри дава гаранция за оцеляването само на най-силните и подходящи гени. При хората аналогично изследване доказва, че по-голямата част от жените предпочитат миризмата на мускус, която се отделя при мъжете с по-високи нива на тестостерон.
Очевидно е, че сложния набор от аромати трудно може да бъде анализиран и строго определен, но науката още не е затворила тази страница от проучвания. Истинският проблем според някои се крие в липсата на достатъчно знания и информация. На практика няма достатъчно литература в областта на биомедицината, която да подкрепи напълно теорията за феромона на привличане. Въпреки, че при много анкети, в които са взели участие мъже и жени от различни възрастови групи и раси, споделят, че се привличат от противоположния пол при усещането на различни аромати./blogzdrave