На последната общинска сесия във Варна бе изтеглено от дневния ред предложението за създаване на общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия в морската столица. Общинският съветник от група Център в Общински съвет - Варна и член на ПП ”Екогласност” Христо Атанасов коментира пред репортер на „ДНЕС+“ предимствата и недостатъците от създаването на гаранционни фондове, както и мотивите за изтегляне на предложението.

„Целите на Европейските фондове за регионално развитие са в няколко аспекта, като преки помощи за инвестиции в предприятията (по-специално в малките и средни предприятия) с цел създаването на трайни работни места, инфраструктурни проекти,финансови инструменти (фонд капитал-риск, фонд за местно развитие и пр.) за насърчаване на регионалното и местното развитие и за улесняване на сътрудничеството между градовете и регионите.

Европейските фондове за регионално развитие може да се намесят по три нови цели на регионалната политика, които са сближаване – кохезионните фондове, регионална конкурентоспособност и заетост както и европейско териториално сътрудничество.

Европейски социален фонд има за цел да подобри трудовата заетост и възможностите за работа. Той се задейства в рамката на целите „сближаване” и „регионална конкурентоспособност и заетост”. Европейски социален фонд оказва помощ на действията на държавите в области като адаптация на работниците и предприятията, достъп до работните места за търсещите работа, неактивните лица, жените, имигрантите, социална интеграция на лицата в неблагоприятно положение и борба срещу дискриминацията на пазара на труда, засилване на човешкия капитал чрез реформа на образователните системи и изграждане на мрежа от учебни заведения.

Има и специални инструменти за подкрепа създадени от Европейската комисия и в частност и по-конкретно от Генерална дирекция „Регионална политика“. Те са JASPERS -съвместната помощ в подкрепа на проекти в европейски региони, които ще бъдат съфинансирани със средства на ЕС, JEREMIE - съвместни европейски ресурси за микропредприятия до средни предприятия, което е инициатива на Европейската комисия за достъпа до финансирането за малки и средни предприятия посредством действия по линия на структурните фондове, JESSICA – съвместната европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските зони. Тя подкрепя устойчивото градско развитие и възстановяване, JASMINE – за подкрепа на микрофинансиращи институции целяща финансова подкрепа на небанкови организации. В регионите по цел "сближаване" ЕФРЗ фокусира своята намеса върху модернизацията и диверсификацията на икономическите структури, както и върху запазването или създаването на трайни работни места. Действията, предприети в рамките на ЕФРЗ, обхващат следните области:
• научни изследвания и технологично развитие (НИТР);
• иновация и предприемачески дух;
• информационно общество;
• околна среда;
• предпазване от рискове;
• туризъм;
• култура;
• транспорт;
• енергетика;
• образование;
• здравеопазване;
Приоритетите на цел "регионална конкурентоспособност и заетост" са групирани около три полюса:
• иновация и икономика на знанията: укрепване на регионалните възможности за научни изследвания и технологично развитие, насърчаване на иновацията и на предприемаческия дух и укрепване на финансовата организация, по-специално за предприятията, свързани с икономиката на знанията;
• околна среда и предпазване от рискове: реабилитация на замърсените терени, поощряване на енергийната ефективност, насърчаване на градския обществен транспорт и изготвяне на планове за предотвратяване и управление на природните и технологичните рискове.
• достъп до транспортните услуги и телекомуникациите от общ икономически интерес.

Параметри от Финансовото изпълнение на оперативна програма Регионално развитие са, че за 2011 година бюджета е в размер на 512 155 555, договорите са 1 988 236 422, а плащанията са на стойност 271 116 193. За 2012 година бюджета е в размер на 512 116 254, договорите са 2 457 619 322, а плащанията са на стойност 239 980 709.

В свои интервюта в пресата колегата Иванов уточни следното за ОГФМСП цитирам:
„фондът ще функционира като специализиран орган към Общинския съвет, обособен като самостоятелна структурна единица. Размерът на фонда трябва да бъде минимум 1,5 млн. лева. Тези средства ще бъдат достатъчни за функционирането на администрацията към фонда, без да се пипа главницата. „Тази сума ще бъде сложена на депозит, като годишната лихва ще стигне за обезпечаването на хората, които ще работят в специализирания орган“.

Грубата сметка е, че при главница от 1.5 м. лв. на годишна оптимистична база във фонда ще постъпят 75 000 лева или около 6 250 лева месечно. При така заложените разходи само за заплати на пет членният съвет, които са общински съветници е 2 900 лева и при оставащи 3250 лева за какви други разходи за персонал осигуровки, консумативи става дума.
Колегата подчертава че подобни общински гаранционни фондове има в София, Пловдив, Добрич.

На 1 април тази година бе закрит Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия в Пловдив по предложението на кмета Иван Тотев, като цитирам :
„поради доказана икономическа нецелесъобразност”.

Общинарите в София също имаха съмнение и решаваха дали да има промени и какви в Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия. Около тази идея се обединиха и мнозинството, и опозицията по време на заседание на Столичния съвет при приемането на отчетите за 2011 година на фонда на заседание от 23.02.2012

Отчет на ОГФМСП - София– протокол №10 от 23.02.2012
Размер на просрочената главници за 2011 година .
ДСК – 295 426
ПИРЕОС БАНК - 148 845
ПЪРВА ИНВЕС. - 60 125
ТЪРГОВСКА БАНКА - 103 265

По отношение на сметките на фонда, по които колегата Иванов обясни, че са извънбюджетни и това е задължително условие има становище на Сметната палата, което гласи, че съществува противоречие в нормативната уредба относно начина на функциониране на общинските гаранционни фондове за малки и средни предприятия, тъй като от една страна по реда на ЗПСПК и ЗМСМА е регламентирана възможността за създаването им с решение на общински съвет, а от друга разпоредбите на ЗДБРБ не позволяват функционирането им на извънбюджетна сметка. През периода на одита от СО е отправено запитване до Министерство на финансите (МФ) относно съществуването на откритата бюджетна сметка на ОГФМСП и възможността за откриване на извънбюджетна сметка. МФ изразява становище за невъзможността ОГФМСП да е със статут на извънбюджетен фонд, тъй като не фигурира в нито един от ежегодно определяните и включвани в годишните закони за държавния бюджет списъци на извънбюджетни сметки и фондове, които могат да функционират през съответната бюджетна година. От това следва за ОГФМСП да се прилагат други финансово - правни форми, като една от възможностите е функционирането им като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, какъвто е и изборът на СО.
Общинските предприятия са определени като второстепенни разпоредители на основание чл. 52, ал. 5 от Закона за общинската собственост.

Всички споменати структурни фондове както и националният ФПМСП, програмата на община Варна в тази насока правят нецелесъобразни подобни структури. Действащият фонд в София е с ресурс от повече от 30 милиона и постъпленията от приватизация и капиталовите дружества на Софийска община са несравними с тези на Община Варна.“


*Христо Атанасов е общински съветник от група Център в Общински съвет - Варна и член на ПП ”Екогласност”. Роден е във Варна. Има икономическо и юридическо образование. Член е на комисиите „Финанси и бюджет”, „Собственост и стопанство”, „Структури и общинска администрация”, „Приватизация” и „Комунално-битови дейности”. Женен с две деца.