Държавата даде твърде много средства, близо 6 млрд., за да компенсира цената на електроенергията за бизнеса, отбеляза Христова

Държавните пари да не се дават на калпак, на всяка фирма в България, коментира пред Радио"Фокус" бившият социален министър Христина Христова.

"Държавата даде твърде много средства, близо 6 млрд., за да компенсира цената на електроенергията за бизнеса. Но беше дадено не на който има нужда, а на всички, включително и на тези от бизнеса, които на основата на тези помощи формираха своите свръхпечалби", посочи Христова. Тя не смята, че държавата, след като миналата година щедро раздаде пари "на калпак", сега ще успее да си ги вземе обратно с нов данък "свръхпечалба" от 33%.

"Не е обичайно времето, в което живеем, не е спокойно, не са добри прогнозите за инфлацията. В такова необичайно време не може с обичайни мерки. Очевидно трябва да се вземат мерки, но държавата би постъпила добре, ако не разходва държавните пари да дава на калпак на всеки, на всяка фирма в България", предупреди бившият социален министър. Христова изтъкна, че цената на енергоносителите е започнала да се успокоява и от тези пари държавата ще спести достатъчно.

Относно идеята за облагане на свръхпечалбите, Христова отбеляза, че едва ли ще се отчетат големи свръхпечалби.

"Може би някъде, където се възползваха от инфлацията формираха свръхпечалби и някои държави вече направиха това еднократно - за ситуацията, в която се намираме, заради инфлацията. Предполагам, че тепърва ще се подлага на дебат във финансовия и икономически екип на правителството и в съответните комисии в новото Народно събрание този въпрос", уточни експертът. За Христова това, което трябва да се направи и което не беше направено в предишното Народно събрание е да се наблегне на приходната част на бюджета.

"Много изказвания имаше, все свързани с разходите, три пъти бяха увеличавани пенсиите, не че те са големи, но това е социално-финансова система, при която трябва да се търси устойчивост на финансите. През 2022 година 15 млрд. бяха дадени за пенсии, сега се очертават през 2023 година - 19 млрд., така че и тук трябва да се търси някакъв баланс", категорична е Христова.