България изостава критично от целите за елиминиране на вирусния хепатит до 2030 г., коментираха водещи експерти.

Всеки ден четирима души в България умират от вирусен хепатит В и С - предотвратими и лечими заболявания, ако бъдат диагностицирани и лекувани навреме. Тревожната статистика беше представена по време на експертен форум, посветен на напредъка и предизвикателствата пред националната програма за борба с хепатита.

През 2024 г. едва 752 души са лекувани с хепатит С, при нужни над 9000 годишно, за да се изпълнят ангажиментите по резолюцията на Световната здравна организация (СЗО) за елиминиране на вирусния хепатит до 2030 г.

По отношение на хепатит В, цифрите са още по-обезпокоителни - само 2500 пациенти са получили лечение при необходимост от над 28 000 новооткрити случая.

"Основната ни цел като здравна система е да имаме колкото се може по-малко болни. Нужно е ясно очертана национална политика", заяви доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.

Въпреки приетата през 2021 г. Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, ключови мерки остават неосъществени:

• Липса на реални информационни кампании и профилактични изследвания;
• Липса на алгоритъм за насочване към специалисти;
• Здравно неосигурените продължават да са извън обхвата на лечението;
• Не е създаден национален регистър на пациентите.

"Имаме модерно лечение и ясни протоколи. Липсват масов скрининг и информираност - там е проблемът", подчерта д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС.

Допълнителни административни и медицински бариери, наложени от НЗОК - като задължителна хоспитализация, чернодробна биопсия и ненужни кръвни изследвания - допълнително затрудняват достъпа на пациентите до навременно лечение.

"Хепатит В и С са водещи причини за чернодробна цироза и рак. Отлагането на лечението е недопустимо", предупреди проф. д-р Красимир Антонов от УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

Експертите настояват за цялостна реформа и модернизиране на подхода към диагностика и лечение. Ключови предложения за новата програма включват:

• Разширяване на скрининга - не само за хора на възраст 40-65 г., но и за цялата популация между 20 и 30 години
• Провеждане на национално серологично проучване;
• Премахване на задължителната чернодробна биопсия и включване на неинвазивни методи (еластография, биомаркери);
• Облекчаване на изискванията на НЗОК - отпадане на ненужни изследвания, ускоряване на протоколите.

Всяка година в света от вирусни хепатити умират над 1,1 милиона души, а 3,3 милиона се заразяват наново.

България е сред страните, подписали глобалната стратегия на СЗО за елиминиране на хепатит B и C до 2030 г., с три основни цели:

• 90% от инфектираните да бъдат диагностицирани;
• 90% от новите инфекции да бъдат предотвратени;
• 65% намаление на смъртността.

България разполага с научен, медицински и технологичен капацитет да елиминира вирусния хепатит като общественоздравна заплаха. Нужно е политическа воля, координация между институциите и фокус върху превенцията, скрининга и достъпното лечение. Без спешни промени, страната рискува да остане далеч от целите за 2030 г. - с цената на стотици изгубени животи всяка година.