Скокът на петрола до около 120 долара за барел вдигна цените на бензина и дизела с до 9% само за седмица

Ескалацията на военния конфликт в Близкия изток вече се усеща и по българските бензиностанции. След като цената на суровия петрол скочи до около 120 долара за барел, горивата в страната са поскъпнали между 6 и 9 на сто само за седмица, показват данни на специализираната платформа Fuelo.

Скокът на цените дойде след поредицата военни удари между Израел, САЩ и Иран, ответните атаки на Техеран срещу американски бази в региона и блокирането на Ормузкия проток – стратегически морски коридор, през който преминава близо една пета от световните доставки на суров петрол. Точно това превърна конфликта в глобален енергиен проблем, чиито последици започват да се усещат и в България.

Най-масовият бензин А95 у нас е поскъпнал със 7 евроцента за литър или около 5.5% за седмица. Ако на 2 март той се е продавал средно за 1.26 евро за литър, в началото на тази седмица цената му вече достига около 1.33 евро. Тенденцията засега е за постепенно покачване.

По-сериозно е поскъпването при дизела, който е ключов за транспорта и голяма част от икономиката. За седем дни той е поскъпнал с около 12 евроцента за литър или над 9%. В началото на март цената му е била около 1.29 евро за литър, а в момента достига приблизително 1.41 евро.

При пропан-бутана увеличението е около 4 евроцента за литър или близо 7% – от 0.58 евро за литър преди седмица до около 0.62 евро в момента. Поскъпването при метана засега остава минимално – около един евроцент или под 1%.

Напрежението на енергийните пазари вече доведе и до политическа реакция у нас. Заради рисковете за доставките на суров петрол и горива за вторник е свикано извънредно заседание на парламента. Пред депутатите по искане на ДПС-НОВО НАЧАЛО ще бъдат изслушани служебният министър на финансите Георги Клисурски, директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов, председателят на Държавния резерв Асен Асенов и търговският управител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ Румен Спецов.

Темата вече предизвика и реакция от синдикатите. От КТ „Подкрепа“ поискаха правителството незабавно да предложи план за ограничаване на ефекта от петролната криза, тъй като тя може да се прехвърли върху всички цени на стоки и услуги и да ускори инфлацията.

По изчисления на синдиката увеличение на цената на нефта с 10% води до около 4% поскъпване на горивата и приблизително 0.4% допълнителна инфлация при стоките и услугите. При скок от около 60% на цената на петрола – какъвто вече се наблюдава на международните пазари – може да се стигне до поскъпване на горивата с до 24%.

Подобен ръст би имал директен ефект върху икономиката. При увеличение от 24% на горивата цените на стоките и услугите могат да се повишат с около 2.4%. Това означава по-скъп транспорт, по-високи производствени разходи и нов натиск върху инфлацията.

Синдикатите предупреждават, че ако петролът достигне нива около 130 долара за барел, това ще означава почти двойно поскъпване спрямо нивата отпреди ескалацията на конфликта. При подобен сценарий натискът върху доходите на домакинствата ще се засили, а потреблението вероятно ще започне да се свива.

Според КТ „Подкрепа“ рискът е още по-голям на фона на бавното увеличение на заплатите през последните две години и липсата на редовен бюджет за 2026 г. В такава среда има опасност бедността да нарасне, включително и сред работещите, а това директно да доведе до спад на потреблението.

Към икономическите рискове се добавя и по-широката международна нестабилност. Рецесионните сигнали от водещи европейски икономики като Германия и Франция, растящият държавен дълг в ЕС и продължаващото социално напрежение в различни сектори създават среда, в която е възможно да се стигне до затваряне на предприятия, ръст на безработицата и разширяване на сивата икономика.