ГЕРБ разкритикува политиката на "Продължаваме промяната" (ПП), обвинявайки ги в прибързано законодателство, което създава проблеми, вместо да предлага решения. В своята декларация партията напомни на ПП, че през последните четири години са имали множество възможности да приемат нужните закони по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Според ГЕРБ, кабинетът на Кирил Петков, заедно с коалиционните им партньори БСП и ИТН, е имал пълно мнозинство в Народното събрание, но въпреки това не са успели да осигурят необходимите реформи и финансирането от ПВУ на стойност 10 милиарда евро.

ГЕРБ определя обвиненията на ПП като манипулативни и неотговарящи на истината. В отговор на критиките, партията предлага своята управленска програма като основа за политически дебат, насочен към стабилно и редовно управление на страната.

"Продължаваме промяната" изпрати писмо до ГЕРБ, в което се посочва какво ще загуби България, ако трите антикорупционни закона не бъдат приети в 50-ото Народно събрание.

Подчертава се, че още през октомври миналата година Народното събрание е имало пълна готовност да приеме трите законодателни акта, необходими, за да получи страната ни второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Продължаващото отлагане и нежелание за приемане на тези актове поставя под риск влизането на 10 милиарда лева европейски средства в българската икономика, забавя икономическия растеж и подобряването на различни сфери от живота на българите, предупреждават от ПП.

От партията поясняват, че със Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (внесен в 49-ото Народно събрание на 25 септември 2023 г. и в 50-ото Народно събрание на 21 юни 2024 г.). се защитават хора, които подават сигнали за корупция.

Относно Закона за несъстоятелност на физически лица (внесен в 48-ото Народно събрание на 4 ноември 2022 г., в 49-ото Народно събрание на 13 април 2023 г. и в 50-ото Народно събрание на 25 юли 2024 г.) от партията отбелязват, че след години отлагане, в предходното НС законопроектът е бил приет на първо четене и работна група от депутати и експерти е работила над пет месеца по довършването му, но не се е стигнало до гласуване на второ четене. Така България е останала единствената страна в ЕС без подобен закон.