Петте формации, влизащи в 52-ото Народно събрание - или "Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и "Възраждане" получиха общо 2 507 937 гласа (само от секциите в страната - бел. ред.). От възможността да гласуват с преференция за техните листи са се възползвали 1 050 501 техни избиратели или 41.9%. 

Това показват данните на гражданския блок "Отворен парламент".

В тези парламентарни избори, в най-голяма степен своето предпочитание са давали гласуващите за листите на ГЕРБ-СДС - 52,3%, следвани от ПП-ДБ с 50.9%, които в последните дни завихриха коалиционен скандал около пренарежданията в листите си. 

И в тази кампания най-рядко към преференцията са се насочвали избирателите на ДПС- 32.9%. Именно те през годините най-рядко са използвали опцията да гласуват за предпочитани от тях кандидати.

Според данните от протоколите на районните избирателни комисии в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград - 60% от избирателите на партиите, участвали в изборите, са се възползвали от преференцията.

Следват Враца с 48.6% и Пазарджик с 47.6%, където също е използвано преференциално гласуване. 

Най-рядко преференцията е използвана от избирателите в районите Кърджали - 13.4%, Търговище - 28.2%, Силистра - 32.3%.

"Отворен парламент" посочва още, че в листите на петте партии и коалиции има общо 125 кандидати, които са преминали бариерата от 7%. 

Най-много кандидати, преминали 7%, има в листите на коалиция ГЕРБ-СДС - 37, следват ПП-ДБ с 34, ДПС с 33.

11 са кандидати от листите на Възраждане и 10 от тези на "Прогресивна България", събрали 7% или повече преференции.

В анализа на "Отворен парламент" се отбелязва още, че данните и след тези избори показват, че посочените от формациите първи места са запазени за партийните лидери и основните фаворити на политическите сили. "Служебните преференции", които тези кандидати получават, им осигуряват почти сигурна защита. В допълнение, тя става двойна, защото лидерите имат възможност да са начело на листите в два избирателни района.

По този начин преференциалното гласуване практически се превръща в състезание за второто място. То гарантира известна стабилност на партийните структури, защото ограничава възможността да се налагат кандидати, различни от тези, които ръководните органи са приели. Наред с това обаче "двойната застраховка" за партийните водачи е донякъде лицемерна, ако приемаме и принципа, че парламентаристите трябва в най-голяма степен да представляват волята на своите избиратели.