Миналата седмица Народното събрание ратифицира договора за придобиване на осем нови самолета F-16 Блок 70, които трябва да пристигнат у нас около 2027 година. Какви ще бъдат позитивите за страната ни и българската бойна авиация от този договор между България и САЩ, какво точно включва определената от близо 1,3 млрд. долара цена, как стои кадровият въпрос и по какъв начин ще бъде осъществявана поддръжката на изтребителите.

С тези и други въпроси Tribune.bg се обърна към народния представител от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев. Той коментира още какви са възможностите на България по отношение военната помощ за Украйна, скандала с кодовете за машините, който се разгоря през последните дни и възможностите ГЕРБ-СДС да състави правителство с първия мандат, който предстои да бъде връчен от президента Румен Радев съвсем скоро.

Г-н Гаджев, в петък парламентът одобри на второто четене ратификацията на договора за доставка на още 8 самолета F-16, защо е важно това решение за България, за нашата отбрана и какво включва то?

Договорът за вторите осем F-16 беше предвиден в този вариант още с първите проекти за закупуване на нови самолети от 2014 година насам. От самото начало, когато се заговори за подмяна на самолетите, винаги е ставало въпрос за 8+8, на два етапа, за да не се натоварва българският данъкоплатец да ги плаща наведнъж всичките 16 в една година. Хубавото, което се случи и то благодарение на сделката от 2019 година е, че сега има разсрочено плащане в продължение на близо десет години, тоест самолетите ще бъдат изплащани пет години, след като бъдат получени. Тъй като се очаква вторите осем самолети да пристигнат 2027 година, следователно те ще се изплащат до 2032 година.

По този начин няма да се натоварва нито бюджета за отбрана, нито разходите, които данъкоплатците ще плащат за тях. Защо трябват вторите осем? Защото според изчисленията на Военновъздушните сили на България са необходими минимум 16 изтребителя, за да се охранява българското небе и да се поддържа подготовката на пилотите. Това беше неколкократно заявявано, включително и от служебния министър на отбраната. По този начин се реализира и приключва частта по придобиването на нови самолети за българската авиация. Оттам вече предстои тяхното доставяне и усвояване, а обучението на пилотите и на наземния състав и в момента върви в САЩ.

В този ред на мисли към момента имаме ли подготвени кадри, които могат да управляват F-16, колко пилоти са необходими за 16-те самолета и колко време отнема пълният курс на обучението им?

В тези договори е включена както цената на обучението, така и конкретната бройка на пилотите. Вече има няколко души, които са завършили обучение в САЩ. Самото обучение отнема около 2 години, тъй като то започва буквално от А и Б за пилотите, такава им е системата на американците. Това обикновено са млади хора, които скоро са завършили ВВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и хора, които ще бъдат обучавани за инструктори. Логиката е една част от тях да бъдат обучени за инструктори, тоест да можем да пренесем обучението в България. Така ще си създадем способности сами да си обучаваме летателния и наземния състав.

А поддръжката на тези самолети по какъв начин ще се осъществява?

В първия договор фигурира така нареченото индустриално сътрудничество, което най-вече включва поддръжка на самолетите и дава възможност част от нея да се осъществява в България, като по този начин и българската икономика да получи добавена стойност от този договор. За съжаление правителството на „Продължаваме Промяната“ се е отказало да включи индустриално сътрудничество във втория договор. Тъжното или по-скоро смешното е, че в пленарна зала именно ПП отправиха критики, че няма да има индустриално сътрудничество между България и САЩ, а те са тези, които го ликвидираха.

Да не говорим, че що се отнася до изпълнението на индустриалното сътрудничество по първия договор нищо не е свършено. Преди няколко седмици дори излязоха представители на ПП и казаха, че осем месеца не са направили нищо по него, защото са се чудили кое министерство да бъде водещо. Това, разбира се, е несериозно. Самата идея е, че тъй като и без това плащаме солидни средства, част от тях да могат да бъдат върнати в българската икономика чрез трансфер на технологии. За съжаление във втория договор българската страна се е отказала от подобно нещо. По първия договор обаче, имаме индустриално сътрудничество и то трябва да се реализира. В крайна сметка самолетите имат и своя гаранционен срок и след изтичането му американската страна има ангажимент за тяхното ремонтиране и поддръжка в определен срок.

Покупката на нови осем изтребители ще струва на страната ни близо 1,3 млрд. долара. Според БСП това е празен чек и тези цени са прогнозни, по думите на Румен Гечев „днес 2 млрд., утре 200 млрд.“. Как бихте отговорили на тези опасения?

Това са пълни глупости. Хубавото в този договор е, че цените, които са посочени в него, са от 2019 година, тоест те са същите, на които сключихме договора през 2019 и няма оскъпяване от гледна точка на инфлацията. Това не е цената само за самолетите. В нея влиза и оборудването, и въоръжението, и обучението. Много са компонентите, които формират тази цена, така че не трябва да се делят 1,3 милиарда на 8 самолета и да се каже, това е цената на самолет. В тази цена е включен огромен пакет, в който има и въоръжение, и оборудване. Цената е същата като тази от 2019 година с тази разлика, че сега има възможност за разсрочено плащане. Благодарение на това, че тогава ги платихме накуп, сега ще се възползваме от разсрочено плащане.

Колкото до това дали цените ще се повишават, процедурата е следната – Департаментът на отбраната на САЩ обявява процедура за закупуване на самолети все едно за себе си. Договорът казва, че България упълномощава САЩ да ги закупи все едно за себе си. Тоест ние ползваме абсолютно всичките условия и защита, които американската държава ползва при закупуване на въоръжение за своите собствени нужди. Различните процедури, които са обявявани от американската държава по първия договор за първите осем F-16, показват, че всъщност това са пределните цени, а в договора, който е сключен, са доста по-ниски. Определено тази опорка не се сбъдва и това не е празен чек. Това са пределни цени, в рамките на които самолетите ще бъдат доставени.

По първия договор, въпреки инфлацията, сега се оказа, че има спестени пари точно поради това през месец юни ратифицирахме промяна в договора, с което, благодарение на спестените средства, България закупи повече ракети. Тъй че и втората опорка, че първите осем F-16 са закупени без въоръжение е невярна.

По думите на служебния министър на отбраната Димитър Стоянов предложението на Министерски съвет във връзка с военната помощ за Украйна ще е крайно консервативно, като тежко въоръжение, каквото са комплексите С-300, С-125 и останалите наши зенитно-ракетни комплекси, както и самолетите Су-25 и Миг-29, няма как да бъдат дадени в този момент. Какво според вас би включвало това предложение, какво България има възможност да предостави на този етап?

Трябва да видим какво ще бъде внесено от Министерски съвет. Имайте предвид, че много голяма част от другите държави, които предоставят оръжие, получават нещо в замяна. Това трябва да е пределно ясно. Примери има много. Например, благодарение на американското законодателство за подпомагане на страните от Източна Европа, което беше прието през октомври, различните страни, които са подпомогнали Украйна, получават различни по размер безвъзмездни грантове. Словакия получава над 250 милиона долара, България получава 39, а Република Северна Македония получава близо 100 милиона. Тоест македонците, които предоставиха въоръжение според възможностите си, реално получават почти три пъти повече, отколкото България. Причината е, че позицията на страната ни до момента беше несъстоятелна.

По отношение на това какво можем да предоставим, България има своите възможности, особено, когато говорим за въоръжение и боеприпаси, които са налични в различните видове резерв. Докладите, които Министерството на отбраната само е пращало до парламента през годините, показват, че почти всичко е в края на жизнения си цикъл. Сега имаме уникален шанс хем да предоставим нещо, което е в края на жизнения си цикъл и което на украинците им трябва в момента, хем след време да получим нещо съвременно. Ако не използваме този момент, дори чисто от прагматична гледна точка, ще плащаме двойно, защото ще трябва да платим за неговото унищожение и да закупим ново. В този смисъл първо трябва да окажем най-елементарната подкрепа за страна жертва на агресия, нещо което правят абсолютно всички нормални държави, тук трябва да е ясно от коя страна на медала стоим, второ да подпомогнем модернизацията на нашата армия, за да не се налага да плащаме някои неща по два или три пъти.

Видяхме как се разгорещиха страстите по време на дебатите за промените в Изборния кодекс, как бихте коментирали твърденията на Георги Свиленски, че Кирил Петков е предложил на БСП да оттегли законопроекта в замяна на кодовете за машините и скандалът, който се развихри около тези думи на социалиста. Знаете, прокуратурата се самосезира по повод публикациите в медиите, че машинният вот на последните предсрочни парламентарни избори е манипулиран.

Трябва да се види какво е имал предвид Петков. Не само г-н Свиленски, много представители на БСП казват, че са чули подобно предложение, което е меко казано плашещо, защото най-малкото министър-председателят не би трябвало да има достъп до тях, камо ли да ги предоставя. Да спекулираш, че можеш да предоставяш нещо, което по принцип не трябва да ти е на разположение, говори, че явно е било на разположение, и си бил могъл да го използваш, което не е правилно. По закон различните видове кодове, които се използват за създаването на софтуера за гласуване са изцяло в ЦИК. Как министър-председателят има достъп до неща, до които не би трябвало да има достъп, е въпрос на проверка.

Предстои връчването на първия мандат на ГЕРБ-СДС. Какви са шансовете да го реализирате?

Ние многократно сме казвали, че за нас е много важно да направим всичко възможно да съставим правителство. Когато ни бъде връчен мандата, вече ще положим всички усилия. Важното е наистина да има отговорност от страна на всички политически сили, че най-доброто за страната е да има редовно правителство. Ако някои смятат, че поредни бързи избори ще им повишат резултата, това означава, че не мислят за гражданите.