Бюджетният дефицит на Румъния от 9,3% през 2024 г. е резултат от няколко ключови решения и действия като - увеличаване на социалните разходи за бюджетните заплати и пенсии, забавено финансиране от ЕС, слабо събиране на данъци.

1. Нарастване на социалните разходи

Управляващите в Румъния приеха някои извънредни закони, които позволиха допълнителни увеличения на заплатите на учителите, лекарите, полицията и на по-голямата част държавните служители.

Минималната работна заплата беше увеличена с десет процента.

Пенсиите също бяха индексирани с 14% през януари. 

Заедно с това, удължаването на схемата за компенсация за таван на цените на електроенергията, струваше още 0,4% от БВП.

2. Скок на лихвените плащания

С необходимостта от по-голям държавен дълг, средната доходност по петгодишните държавни облигации скочи над 6%. Лихвените плащания се покачиха до 2,3% от БВП през 2024 г., два пъти повече отколкото през 2022 г.  

3. „Инвестиция“, която ЕС не възстанови

Поради обещания, дадени в годината на изборите, Румъния задържа капиталовите разходи близо 7% от БВП от националния си бюджет. В същото време  Европейската комисия задържа евросредствата заради неизпълнени реформи и ангажименти. 

4. Беше избран неподходящ момент за данъчна амнистия

Опрощаването на  дългове от септември 2024 г. навреди тежко на събирането на данъци. 

5.  Забавена корекция

В бюджета за 2024 г. беше предвиден фискален дефицит от 5%, който беше коригиран на 7% през септември. Румънският фискален съвет предупреди, че и двете числа са оптимистични и предложи цел от 8,5%, но тя  беше пренебрегната. 

Обобщение на прекомерния дефицит за 2024 г. като % от БВП

Увеличение на заплатите и пенсиите -1.4

Индексиране на социалните помощи и субсидии -0.6

По-високи лихвени плащания -0.9

Капиталови разходи за изборна година, без безвъзмездни средства от ЕС -1.1

Данъчна амнистия - 0.3

Общо отклонение спрямо 5% дефицит, одобрен от Парламента ≈ 4.3

Остатъкът довежда общата разлика до 9.3% от БВП.

За да се стигне до тези тревожни данни за 2024 г., в действителност сигналите за влошаване на финансовото състояние на Румъния започват години преди КОВИД кризата. Статистиката показва, че разходите на държавното управление, като процент от БВП, от 2019 г. до сега са се покачили от 36.1 на 43.5%. 

Към началото на август 2025 г., в България е налице първата причина за прекомерен дефицит - големи допълнителни социални плащания; донякъде е налице втората причина - увеличени плащания по дълга, макар че влизането в Еврозоната, намалява лихвите по държавния дълг. 

В България не са налице третата и четвъртата причина, довели до краха на фискалната стабилност в Румъния през 2024г. Данъчна амнистия беше предложена и у нас, в първия проектобюджет 2025 на служебното правителство. Тогава Фискалният съвет се противопостави категорично срещу тази мярка в мотивирано становище. 

Предстои да видим дали ще има промяна във фискалната политика на правителството за оставащите месеци на тази година.