За проблемите, свързани с достъпа до лекарства и фармацевтични услуги в България, говориха на пресконференция в Сандански представители на Българския фармацевтичен съюз (БФС). В началото председателят на БФС Димитър Маринов посочи, че преди 17 години на същата дата е била учредена организацията на магистър-фармацевтите „Български фармацевтичен съюз“.

Една от основните задачи и цели, които си е поставил съюзът, е именно достъпът до лекарствени продукти и фармацевтични услуги, каза секретарят на БФС Светослав Крумов. Той обясни, че ролята на фармацевта е именно да пази обществото от прекомерна употреба на лекарства и да намалява обществените разходи. Лекарствата трябва да са налични в достатъчни количества, за да задоволят нуждите на пациента, но освен това те трябва да бъдат и в аптеките, а не в складове. За да може да се случва това, трябва да има добре развита конкурента и национална дистрибуторска мрежа, която да ги достави, коментира Крумов, предаде БТА.

По думите му в България, освен производствените и логистични проблеми, има и други особености. „България е една от малкото държави, които нямат реална представа каква е употребата на лекарства в страната“, каза Крумов. Той посочи, че статистика се води единствено по отношение на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От БФС искат всички лекарства по лекарско предписание да бъдат изписвани и изпълнявани изцяло с електронна рецепта, за да може да има обективна информация какво се употребява и какво е необходимо, каза Крумов.

Той посочи, че у нас цените на лекарствените продукти са най-ниски и често лекарствата стават обект на т.нар. „паралелен износ“. По думите му и при търговията на едро има нелоялни практики. Крумов обясни, че според фармацевтичния съюз много повече лекарства трябва да се реимбурсират на по-голяма стойност. 

Крумов показа и статистика, от която става известно, че аптеките в България са повече, спрямо средноевропейските показатели - 3,23 аптеки на 10 000 души е плътността в Европа, а при нас 4,13. Средно по трима фармацевти работят в една аптека в Европа на пълен работен ден. Тук средните стойности са 2,1, а има региони, като например Пазарджик, където стойността е 0,9, посочи секретарят на БФС. Един от основните проблеми, с които се сблъскват пациентите, е, че срещу тях често не стои магистър-фармацевт, добави той.

Крумов коментира още, че в страната има добра осигуреност на аптеки, но не голям процент от тях работят на денонощен режим. Те са само 60, от които 27 обслужват реимбурсирани лекарства. Магистър-фармацевтите, според регистъра, са 5900, а според изчисленията на аптечната карта те трябва да бъдат 6637, обясни Крумов. 

По думите му, у нас има аптечна инфраструктура, но разпределението е неравномерно. Крумов коментира, че в страната никога не е имало политики, които да осигурят равномерен брой аптеки. Въпреки, че броят на фармацевтите е над средното, има недостиг спрямо националната аптечна карта, посочи той. Броят на фармацевтите нараства всяка година, но в България нарастването на фармацевтите не е свързано с нарастване на персонала в аптеката, а с отварянето на нови аптеки, каза Крумов. 

На пресконференцията председателят на Регионалната фармацевтична колегия (РФК) в Благоевград Евгени Антонов и зам.-председателят Константин Качулев разказаха за откриването на денонощна аптека в Благоевград и раздадоха благодарствени плакети на журналисти и партньор, които са ги подкрепили в това начинание.