България заема водеща позиция в европейската класация по достъпност на природния газ за небитовите потребители. През първото полугодие на 2026 г. страната ни отчита най-ниската средна цена в Европейския съюз – 0,0438 евро за киловатчас (kWh), непосредствено пред Белгия, където стойността е 0,0439 евро. Това показват най-новите данни на „Евростат“, публикувани на 4 ноември 2026 г., предаде БГНЕС.

Разликата спрямо средноевропейското равнище е съществена. Средната цена за небитовите потребители в ЕС възлиза на 0,0616 евро за kWh, което означава, че природният газ в България е с приблизително 28,9% по-евтин спрямо европейската средна стойност. На другия полюс са Швеция с 0,1118 евро, Финландия с 0,0945 евро и Нидерландия с 0,0839 евро за kWh. Шведската цена е с 81% над средната за Съюза.

Поевтиняването не е изолирано българско явление, а част от общоевропейска тенденция. През първото полугодие на 2026 г. цените на природния газ за небитовите потребители намаляват в 24 от 25 държави членки с налични данни. Единственото изключение е Швеция, където е отчетено увеличение от 3,1%.

България се нарежда сред петте държави с най-значително годишно понижение. Преди нея са Белгия и Франция с по 13,1%, Литва с 12,5% и Унгария с 11,6%. Българският спад от 10,8% е показателен за същественото намаляване на ценовото равнище спрямо първите шест месеца на 2025 г.

На равнище ЕС средната цена на газа за бизнеса е намаляла с 6,7% на годишна база, въпреки че спрямо второто полугодие на 2025 г. е отчетено увеличение от 1,8%. Паралелно с това делът на данъците и таксите в крайната цена се покачва до 17,5% през първото полугодие на 2026 г. при 15,9% през предходното полугодие и 16,4% година по-рано. Това показва, че понижението на общата цена не означава непременно намаляване на фискалната тежест.

При домакинствата българската картина също е особено показателна.

Според подробния анализ на „Евростат“ цената на природния газ за битовите потребители в България е намаляла с 14,5% спрямо първото полугодие на 2025 г. Това е най-голямото годишно поевтиняване в целия Европейски съюз. Следват Гърция с 11,3% и Испания с 10%.

Средната цена за българските домакинства през първите шест месеца на 2026 г. е 0,0654 евро за kWh при 0,1103 евро средно за ЕС. Така природният газ у нас е с приблизително 40,7% по-евтин от средноевропейското равнище. За сравнение, най-ниските битови цени са отчетени в Унгария – 0,0330 евро, Хърватия – 0,0502 евро, и Румъния – 0,0594 евро за kWh. Най-високата стойност е в Швеция – 0,2201 евро. 

България отчита най-голямото годишно понижение на цените за домакинствата, но не е сред трите държави с най-евтин газ. Това разграничение е съществено при оценката на реалната позиция на страната в европейската енергийна статистика.

Според „Евростат“ мерките за компенсации и подкрепа на цените на природния газ в България са приключили до 1 юли 2023 г., като през 2025 г. няма субсидии, оказващи влияние върху цените на синьото гориво. Следователно отчетените стойности не следва да се обясняват с действаща обща схема за субсидиране на природния газ. 

В общоевропейски план данните показват постепенно отдалечаване от ценовите пикове на енергийната криза през 2022 г. При небитовите потребители тогава е регистриран исторически максимум от 0,0867 евро за kWh през второто полугодие на 2022 г. През първото полугодие на 2026 г. средната цена вече е 0,0616 евро. При домакинствата европейската средна стойност достига 0,1103 евро за kWh – най-ниското равнище за последните четири години. 

България се вписва в тази тенденция с едно от най-съществените намаления на цените както за бизнеса, така и за домакинствата. Данните на „Евростат“ очертават благоприятна ценова позиция на страната спрямо европейските средни стойности, но същевременно показват, че ниската цена за небитовите потребители не бива автоматично да се приравнява с достъпността на газа за всички категории потребители.