Подаването на жалба в Международния арбитражен съд, с което Русия заплаши Украйна във връзка с газовия спор, за момента все още не се е състояло. Германски и австрийски експерти търсят отговор на въпроса, защо се бави Русия. Няколко дни след началото на газовия конфликт Русия обвини Украйна в несанкционирано отклоняване на газ, предназначен за европейските потребители, и заплаши да се обърне за помощ към Международния арбитражен съд. Въпреки това до момента в Стокхолмския арбитраж все още не е постъпил официален иск от „Газпром”.

„Дойче Веле” зададе на европейски експерти въпроса, защо Русия не подкрепя обвиненията си за кражба на газ със завеждането на съдебен иск. „В своите претенции Русия би могла да се позове на договора, подписан между „Газпром” и „Нафтогаз” на 3 януари 2006 г. и регулиращ условията за транзита на руски газ в Европа през територията на Украйна за срок от пет години”, разказа в интервю за „Дойче Веле” експертът по политология от Университета на Инсбрук Герхард Мангот.

В този документ Украйна е гарантирала осигуряването на транзита на горива до края на 2010 г. по ясно фиксирана цена от 1,6 долара за 1000 куб.м. на 100 км. Но на 5 януари 2009 г. Стопанският съд на Киев обяви този договор за недействителен, заявявайки, че лицето, подписало този документ, не е имало съответните пълномощия.

Герхард Мангот смята, че в настоящия момент съдебен процес няма да донесе реални ползи нито на Русия, нито на европейските потребители. „Както показва практиката, решението на съда се налага да бъде чакано няколко месеца, освен това, то ще бъде предшествано от трудно изясняване на обстоятелствата, кой в действителност е виновен за проблемите с доставките”, отбеляза той. Според австрийския експерт, ще бъде много трудно да се установи, по чия вина е бил прекратен транзита на газ, защото в самия разгар на конфликта не е имало независими наблюдатели, които биха могли да засекат какво е количеството на горивото постъпило в газопреносната мрежа на руско-украинската граница.

В някаква степен това е пропуск от страна на Европейския съюз, който не е настоял своевременно да бъдат създадени механизми за контрол на енергийните доставки, смята Герхард Мангот. „Мисля, че искът в Международния арбитражен съд – това е карта, която Москва ще разиграе само в краен случай”, отбеляза политилогът. „За „Газпром” е много по-важно да намери краткосрочно решение на проблема с транзита и плащанията от страна на Украйна”, добави той.

Експертът от германската фондация „Бертелсман” Корнелиус Охман вижда други причини, по които Русия не бърза да прибягва до юридическия лост под формата на иск в Стокхолмския арбитраж. Според него, причината се крие в нежеланието да се привлича вниманието към дейността на компанията „РосУкрЭнерго”, чийто съсобственик е както „Газпром”, така и украински частни лица, приближени, по някои сведения, до президента Виктор Юшченко.

„Ръководството на „Газпром” три пъти ще помисли преди до доведе нещата до международния съд, защото в случай на разследване ще се наложи да се направят публични всички структури и пълномощия в компанията „РосУкрЭнерго”, смята експертът. И Европейският съюз, който също може да предяви претенции към Украйна за неспазване от нейна страна на Енергийната харта, също няма да подава жалба в Стокхолмския арбитраж, според Корнелиус Охман.

Ще припомним, че този документ, освен всичко останало, задължава държавите, които са го подписали, да облекчават транзита на енергийни ресурси през своята територия. „Европейският съд е напълно незаинтересуван от решаването на този въпрос чрез многомесечни съдебни прения, а се нуждае от най-скорошното възобновяване на доставките на газ”, отбеляза Охман в интервю за „Дойче Веле”.

Преди няколко дни заместник председателят на управителния съвет на „Газпром” Александър Медведев призова Европейския съюз да прибегне към юридически лостове, с които той разполага в рамките на Енергийната харта, за да склони Украйна към сътрудничество. Самият факт, че именно Русия е предложила на Европа да се обърне към документ, който сама отказва да ратифицира през последните няколко години, е повече от странен, смятат и двамата експерти. „Призивът на Москва да се позовем на юридически документ, който тя отказва да признае, според мен, граничат с парадокс”, заяви Корнелиус Охман. /БГНЕС