„Следващият здравен министър трябва да е балансьор, част от системата, и да формулира ясна политика за стратегическо планиране за програмите по скрининг. Слаби звена са профилактиката и информационната осведоменост. Трябва акцент върху социалните мрежи, за да се стигне до по-младата част от обществото". Това заяви в интервю за БГНЕС Аркадий Шарков, здравен икономист и изследовател от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

„Факт е, че професор Хинков сам заяви, че след ротацията няма да бъде министър. Ключовите моменти, когато говорим за министър на здравеопазването и нуждите на системите, касаят най-вече балансите там. Профилът на следващия министър трябва да бъде обвързан с това да може да балансира всичките видови интереси в системата на здравеопазването", категоричен е Шарков. Според него следващият човек на поста трябва да бъде балансьор, с широк административен опит и капацитет, за да може да управлява структурата, а дори и да е бил част от системата. „Ключовите задачи, с които трябва да се заеме следващият здравен министър, е формулирането на ясна политика за стратегическо планиране за програмите по скрининг, касаещи сериозни онкологични заболявания. Тук трябва да споменем и културата на пациентите за провеждането на редовни прегледи, за да се хване болестта на време, в този случай трябва да има информационна кампания от страна на МЗ, но не само чрез медиите, но и да се навлезе на ниво социални мрежи, за да бъде достигнато до най-младите", смята експертът.

Аркадий Шарков обясни, че след пандемията от Ковид стана ясно, че вниманието върху хроничните заболявания е било занемарено. Един от основните проблеми, които изплува на дневен план, е множеството нелекувани тежки хронични заболявания, свързани със сърдечно-мозъчно съдовата система, тук говорим за хипертонии, които бяха извън контрол за хората с диабет. „Лекарствата за именно такива пациенти са осигурени едва на 25% от НЗОК, и този процент трябва да е увеличен", смята Шарков.

Според него недостигът на лекарства е в различни форми, и за това има и външни фактори. „Повишаващите се цени на базовите съставки за производство на лекарства и цените за опаковките - тук говорим за липса на алуминий вследствие на войната в Украйна, нарушени вериги на доставки в следствие на постефектите от пандемията, и взаимоотношенията на Европа със САЩ и Китай, както и конфликтът в Палестина. Има изготвен законопроект, касаещ системата „СЕСПА", той трябва да бъде направен така че да бъде в полза за пациентите", отбеляза Аркадий Шарков.

Относно недостига на кадри в системата на здравеопазването здравният икономист коментира, че лекари ще има, но проблемът е при медицинските сестри. „Трябва стимули за медицинските сестри, и то най-вече финансов. Трябва да се помисли от бъдещите управници за подобен тип стабилизация за това липсващо звено", съветва Аркадий Шарков.

Експертът определи повечето пари в НЗОК и по-бързия достъп до лекарски услуги като „положително направени неща в сферата на здравеопазването“. „Първо, имаме повишение на парите за превенция и профилактика в бюджета на НЗОК. Второ, имаме по-лесен достъп до лекарски услуги", каза Шарков, но коментира, че все още има и висок ръст на хронични заболявания, и на онкологични такива. „Там внимание трябва да се обърне", смята здравният икономист, след което уточни, че липсва широк обхват на профилактика. „В РСМ ваксинацията срещу папилома вирус е 85%, докато в България са едва 4%. В тази посока трябва да бъде обърнато внимание през следващите години", съветва още Аркадий Шарков.