"Всяка година има дефицит, има прехвърлен от миналата година за тази. Към момента с този бюджет частично се компенсира този дефицит, но вече има създадени нови разходи и най-вероятно ще бъдат разсрочени част от тези плащания към договорните партньори".

Това коментира пред БНР здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика Аркади Шарков относно парите за здраве в бюджета за 2026 г.

Надзорният съвет на Здравната каса прие единодушно предложението на държавата за парите за здраве в бюджета за тази година - те са малко над 5,256 млрд. евро, като увеличението спрямо досегашния бюджет на касата е с 8,5%.

"По отношение на Касата програмата поне към момента е оптимум, макар че нашите изчисления сочат, че тъй като увеличението е в рамките на 412 милиона евро спрямо миналогодишния бюджет, нашите са базирани съответно на увлечението на минималната работна заплата, максималния осигурителен доход и отчета за първото тримесечие на Касата - около 620 милиона според нас трябва да постъпят в бюджета на Касата до края на годината, но това е при равни други условия, т.е. ако бюджетът бъде одобрен и август влезе и новия максимален осигурителен доход. Има още малко място в бюджета за още увеличение около 2 до 2.5%. Ще видим дали тези пари ще влязат и до края на година, ако влязат, как ще бъдат разпределени. Тук говорим от една страна за парите от здравни вноски. Друг е въпросът дали Министерството на финансите ще реши да задели парите, които влизат през трансфери за попълване на друг тип нужди с оглед и на все по-нарастващия дефицит", отбеляза той.

Едно е увеличение от 8.5% на бюджета на Касата, друго е 25% увеличение на цени на клинични пътеки, каквото е искането на БЛС, изтъкна Шарков.

"Тук в следващите 2 месеца предстоят преговори за Националния рамков договор с Лекарския и Зъболекарския съюз, в който да бъдат уточнени детайлите. Нека не забравяме, че сега говорим тепърва в средата на 2026 г. за примерен бюджет за 2026-а. Ще видим какви ще са очакванията, съответно и изчисленията за бюджет 2027-а, обсъжданията за който реално ще започнат, ако вече не са започнали, в този и в следващите месеци до септември. Оттук насетне трябва да мислим за догодина. Тази година почти мина под знака на несигурността, но вече имаме бюджет, което е плюс".

Със заложеното в бюджета ще има повече средства за прегледи и изследвания на пациенти, но няма да са достатъчни, смята здравният икономист.

"Ако осредним увеличението за лекарства и за болнична помощ - средно около 10%, докато увеличенията в извънболничната помощ, при специализирана извънболнична и първична, е около 4.4%, т.е. ще трябва тепърва да се изчисли по какъв начин и как следва да бъдат разпределени надолу по редиците от една страна. От друга страна, ако има допълнителни постъпления, каквито навярно ще има до края на годината, тези пари, които допълнително ще влязат от август в системата на здравеопазването, ще трябва пропорционално, но и съответно спрямо нуждите да бъдат договорени, разпределени по пера".

Според него фокусът трябва да падне и върху извънболничната медицинска помощ, за да може да се премести част от тежестта от болничната помощ.

Относно средствата за лекарства Аркади Шарков изказа мнение:

"От тук нататък се очаква някаква форма на предвидимост за фармацевтичния бранш за това, което трябва да връща към Касата на всяко тримесечие. Към момента ситуацията е временно овладяна, но това е в рамките на 2026 година. Ръстът е сравнително достатъчен, но в дългосрочен план естествено ще има нужда и от допълнителни постъпления, тъй като иновациите не спят".

По думите му около 80% от доплащането в системата на здравеопазването е за лекарства.

Според него парите за болнична помощ са недостатъчни с оглед на това какви са реалните нужди. Той напомни, че цените на клиничните пътеки от 2024 г. не са увеличавани.