Европейската комисия представи данни за седем наказателни процедури срещу България, съобщава БТА.

Те са в областите на околната среда, вътрешния пазар, превозите и цифровизацията.

ЕК призовава страната ни да приложи принципа "замърсителят плаща" при изчисляването на таксата за управление на отпадъците. За да се спази този принцип, първоначалният причинител на замърсяването или настоящите или предишните притежатели на отпадъците трябва да поемат разходите за тяхното управление, включително събирането, превозването, оползотворяването и обезвреждането.

У нас разходите на гражданите и предприятията за управление на отпадъците се основават на данъчната оценка на имота, без да се вземат предвид количеството образувани битови отпадъци. Съгласно проучване от 2019 г. България е единствената държава в ЕС с такава система. Тъй като системата не отговаря на правните изисквания, през юли миналата година ЕК изпрати официално уведомително писмо. Въпреки че България измени законодателството си, за да се справи с този проблем, разпоредбите така и не са влезли в сила, тъй като всяка година от 2015 г. до 2025 г. прилагането им се отлага последователно. Според последното отлагане, прието със закон през септември тази година, разпоредбите за спазване на принципа "замърсителят плаща" ще влязат в сила през януари 2026 г. Поради тази причина Комисията е решила да издаде мотивирано становище. България има срок от два месеца, за да предприеме необходимите мерки, в противен случай ЕК може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз.

Освен това Комисията призовава България и още 21 държави от ЕС да намалят изискванията към специалистите, които искат да предоставят услуги на временен и случаен принцип. Европейските правила улесняват специалистите в тези случаи, като осигуряват и защита на потребителите и гражданите. По изключение за професии, свързани с общественото здраве и безопасността, държавите в ЕС могат да проверяват квалификациите, преди да разрешат предоставянето на услуги. Такива предварителни проверки може значително да забавят започването на дейностите и да бъдат налагани само при строги условия, когато липсата на професионални квалификации би могла да доведе до сериозни вреди за здравето или безопасността на получателя на услугата. ЕК посочва, че засегнатите държави са въвели за някои професии неоправдани изисквания за предварителни проверки. Комисията дава срок от два месеца за отговор и след това може да продължи с наказателните процедури.

ЕК предявява иск срещу България и Кипър пред Съда на ЕС и за неправилно въвеждане на правилата за проверките за съразмерност (извършване на задълбочена оценка на всяко ново национално регулиране на професиите, преди то да бъде прието). Подобна оценка има за цел да предотврати влизането в сила на ненужно ограничаващо регулиране на професии. Държавите в ЕС бяха задължени да въведат европейските правила до 30 юли 2020 г. Според ЕК България не е успяла да отговори на тези очаквания и не е въвела механизъм за независимост и обективност на оценките.

Освен това Комисията е решила да започне производство за установяване на нарушение срещу България и заради несъответствие на националните правила със законодателството на ЕС за обществените поръчки. ЕК счита, че българският Закон за електронното управление, приет през ноември 2019 г., нарушава европейските правила. Българското законодателство възлага предоставянето на електронни услуги за електронно управление, използвани от обществената администрация, на частно дружество, въпреки че няма условията за пряко възлагане на обществена поръчка при изключителни обстоятелства. Според Комисията договорите са в нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки и не следват принципа за еднакво отношение и прозрачност. ЕК изпраща официално уведомително писмо и дава на страната ни срок от два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци. При липса на задоволителен отговор процедурата ще продължи, се пояснява в съобщението.

Отделно, Комисията е решила да изпрати официално уведомително писмо на България и мотивирани становища до още четири страни от ЕС, защото не са посочили или оправомощили национални координатори за цифровите услуги. До февруари тази година тези изисквания трябваше да бъдат спазени, като нашата страна не е дала необходимите правомощия на определения координатор за цифровите услуги да изпълнява задачите си съгласно европейското законодателство и не е определила правилата за мерките при установяване на нарушения. Засегнатите държави имат два месеца, след което Комисията може да продължи процедурата срещу България и да предаде останалите засегнати държави на Съда на ЕС.

ЕК ще изпрати мотивирано становище на България и заради липса на уведомление за националните закони за прилагане на европейските правила за наетите превозни средства. С правилата се въвеждат минимални стандарти за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на товари. Миналата година Комисията отчете, че България не се е съобразила с това изискване и днес издава мотивирано становище със срок за отговор от два месеца. След този период ЕК може да реши да отнесе въпроса до Съда на ЕС.

Комисията ще изпрати мотивирано становище на България и още седем държави от ЕС заради това, че не са въвели правилата за евровинетките. Тези правила засягат налагането на такси според изминатото разстояние и въз основа на времето. Правилата засягат леките автомобили, градските и междуградските автобуси, и малките тежкотоварни превозни средства. Срокът за въвеждането на правилата изтече през март и днес ЕК дава срок от два месеца, като след това може да отнесе въпроса до Европейския съд.