Европейската комисия стартира задълбочено разследване на арбитражно решение, касаещо България. С въпросното решение страната ни е осъдена да плати обезщетение на ACF Renewable Energy Limited заради измененията в мярка за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, съобщават от Комисията. Проверява се дали мярката за помощ е в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ.

През 2011 г. България създава схема за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници. През 2013 г., 2014 г. и 2015 г. страната ни измени схемата. ЕК е уведомена за промените и ги одобрява.

ACF е дружество, установено в Малта. През 2012 г. то инвестира в сектора на енергията от възобновяеми източници в България, като закупува слънчева фотоволтаична електроцентрала, която се възползва от схемата за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, въведена от България през 2011 г. След измененията, въведени от България през 2013 г. и 2014 г., ACF продължи да получава подкрепа по изменената схема и започна арбитражно производство. Дружеството поиска компенсация за подкрепата, която би получило въз основа на схемата, ако тя не беше изменена.

През 2024 г. арбитражният съд отсъжда, че България е нарушила Договора за Енергийната харта (ДЕХ). Страната ни е задължена да плати компенсация на ACF за предполагаемите загуби, възлизащи на 61,04 млн. евро.

България уведомява ЕК за арбитражното решение. До момента компенсацията не е платена. Предварителното становище на Комисията е, че арбитражното решение и неговото изпълнение биха представлявали държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), която е несъвместима с вътрешния пазар.

Държавната помощ е забранена, освен ако не е одобрена от Комисията като съвместима с функционирането на вътрешния пазар. Мярка, която нарушава други разпоредби на правото на ЕС, не може да бъде обявена за съвместима съгласно правилата за държавна помощ.

Спорът, довел до арбитражното решение, е спор в рамките на ЕС. Поради това Комисията ще оцени допълнително дали възлагането на спора и изпълнението на решението биха могли да бъдат в нарушение на член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), членове 267 и 344 от ДФЕС относно крайната компетентност на Съда на Европейския съюз ("Съда на ЕС") и общите принципи на автономност на правния ред на ЕС.

Започването на задълбочено разследване дава шанс на България и на заинтересованите трети страни да представят мнения. Това по никакъв начин не предопределя резултата от разследването.