Икономиката на България ще нарасне с 3,7 на сто през 2022 година, като растежът леко ще се ускори до 3,9 на сто през 2023 година. Това се посочва в зимните икономически прогнози на Европейската комисия.

В прогнозата от ноември ЕК очакваше икономическият растеж на страната ни да достигне 4,1 на сто през тази година и да се забави до 3,5 на сто догодина. Според оценката на Брюксел българската икономика е нараснала с 4 на сто през 2021 година, което е над прогнозираните през ноември 3,8 на сто за миналата година, съобщава БТА.

По данни на Брюксел, потребителските цени в България са се повишили с 2,8 на сто.

За сравнение, Българска народна банка (БНБ) очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България през 2021 г. да отбележи растеж от 3,7 на сто, през 2022 година - от 3,6 на сто, а през 2023 година - от 4,5 на сто. Това посочи институцията в редовния си тримесечен доклад, който беше публикуван в края на януари.

В същото време в проектобюджета на Асен Василев е заложено по-силно ускоряване на растежа на БВП - до 4,8 на сто през 2022 година. Средногодишното повишение на инфлацията по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се прогнозира да бъде 5,6 процента със забавяне до 3,1 процента в края на годината.

Анализ на ЕК за България

След свиването на икономическата активност през 2020 г., БВП на България се е повишил през 2021 година, отбелязва Еврокомисията.

Частното потребление е било основен двигател на растежа на фона на благоприятните условия на трудовия пазар, силното потребителско доверие и стабилния растеж на доходите, подкрепен от увеличаването на пенсиите и трансферите.

Инвестициите обаче са се представили по-зле през 2021 година, сдържани от устойчиво високата несигурност за развитието на ситуацията с пандемията от КОВИД-19, въвеждането на ограничителни мерки и външната среда. Износът на стоки и услуги също е допринесъл за възстановяването, констатира ЕК.

Броят на посещенията от чуждестранни туристи остава доста под предпандемичното равнище. Като цяло БВП е нараснал с 4 на сто през 2021 година, отичат от Брюксел.

Инфлацията в страната се е ускорила рязко след септември 2021 година, тласкана от високите цени на горивата и газа и свързаните с тях ефекти.

За да предотврати по-нататъшно поскъпване на електричеството и отоплението за домакинствата, на 15 декември парламентът наложи мораториум върху тарифите на дребно до средата на март 2022 година, припомня Еврокомисията. В момента се обсъждат и нови мерки за овладяване на поскъпването на енергията за крайните потребители. За тази и идната година инфлацията ще бъде определяна до голяма степен от мащаба на непреките ефекти от високите цени на енергията и решенията на националния регулатор за това как да коригира цените на дребно спрямо очакваното развитие на цените на едро. Като основен сценарий се очаква регулираните цени на електроенергията да се увеличат с 15 на сто до средата на 2022 г. и с 20 на сто до средата на 2023 година. Тези повишения съвпадат с оценките на енергийния регулатор и с размера и повишенията на цените във времето. Тези фактори се очаква да допринесат за устойчивостта на инфлацията при енергията, което ще доведе до основна инфлация от 6,3 на сто и 3,9 на сто съответно през 2022 г. и 2023 година, прогнозира ЕК.

Въпреки ускоряването на инфлацията се очаква икономическият растеж да остане силен на ниво 3,7 на сто през 2022 г. и 3,9 на сто догодина. Както износът, така и вътрешното търсене, също стимулирани от инвестиции, финансирани от възстановителните фондове на ЕС, би трябвало да подкрепят растежа. Прогнозира се разполагаемият доход да нарасне в реално изражение въпреки по-високата инфлация. Въпреки това по-високите цени на енергията и храните вероятно ще подкопаят покупателната сила на домакинствата с ниски доходи при отсъствието на допълнителни компенсации. Енергийно интензивното производство също се очаква да бъде изправено пред предизвикателства, за да запази конкурентоспособността си, отбелязва ЕК./БТА