ДПС създава пречки българският парламент да приеме декларация, с която се осъжда арменския геноцид, извършен от Османската империя в началото на ХХ век. Такова мнение изказаха депутати и общественици. Около 20 държави, сред които Франция, Великобритания, Русия, САЩ, Полша, Италия са осъдили клането на над 1,5 милиона арменци. От своя страна Европарламентът призова Анкара да признае геноцида. Въпросът беше поставян два пъти пред българските депутати.

Преди година и половина група общественици начело с историка проф. Георги Марков изпратиха писмо до Народното събрание с настояване да бъде осъден арменския геноцид. Тогава ръководството на парламента отклони темата, тъй като била опасна заради нашето съседство с Турция, уточни проф. Марков. През май 2006 г. управляващото мнозинство отхвърли подобно проекторешение. По време на дебатите депутатът от левицата Татяна Дончева дори заяви, че арменският геноцид не бил доказан исторически.

„Декларация, осъждаща арменския геноцид, не се приема поради простата причина, че вече втори мандат ДПС управлява България”, смята лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Като гледам как и НДСВ, и БСП клекнаха на ДПС по въпроса за гласуването в Турция не мисля, че в този парламент ще се приеме такава декларация, допълни той. Според него това може да стане едва след като ДПС излезе от властта.

Историкът проф. Георги Марков коментира, че е възможно ДПС да има своята възпираща роля във вътрешнополитически план парламентът да не приеме декларация против геноцида над арменците. Според него обаче във външнополитически план властта се страхува от разваляне на отношенията с Турция. "Затваряме си очите, а това е исторически факт, който се отрича от Анакара и там преследват хората, които говорят за арменския геноцид", обясни професорът. Според него не е случайно, че преди няколко дни в Истанбул беше застрелян турският журналист от арменски произход и редактор на вестник “Агос” Хрант Динк. "Република Турция твърди, че няма нищо общо с Османската империя. Но това, че Република Турция не признава османския геноцид над арменците означава, че отново се възражда имперският синдром в Анкара", коментира проф. Георги Марков.

Анахид Аждерян, която е управител и редактор на арменския седмичник „Ереван”, излизащ в България, заяви, че геноцидът над арменците е един исторически факт, който независимо от желанието на политиците и техните пристрастия, ще гложди съвестта на прогресивното човечество до признаването му от целия свят. Тя коментира, че непризнаването на геноцида – по принцип, като деяние на човек срещу човека, не е само политика - то е негласно съгласие с бъдещи престъпления срещу човечеството. “Уверена съм, че българският парламент рано или късно ще стигне до тази мъдрост. Вероятно потомците на Александър Стамболийски са забравили факта, че през 1922 г. именно България отваря гостоприемно вратите на своята държава, за да приеме и приюти оцелелите от геноцида арменци”, каза журналистът.

“Бих си позволила да определя състоянието на някои днешни политици, които твърдят, че не си спомнят над арменците да е имало геноцид, като амнезия. А това е страшно”, коментира Аждерян. Тя обясни, че арменецът по природа е толерантен и тази своя черта я е доказвал през годините, но това не значи, че арменците биха могли да забравят клането на техните предци. Аждерян смята, че докато не признае акта на геноцида, извършен над арменския народ в пределите на Османската империя през 1915 г., Турция трудно би могла да прекрачи прага на Европа. Според нея държавите-членки на ЕС, в това число и България, не биха могли да приемат за свой партньор страни, които провеждат политика в разрез с новите виждания за единна, мирна и хуманна Европа.

Що се отнася до това, че парламентът засега се въздържа от признаването на факта на Геноцида над арменците поради наличието на партия от типа на ДПС в управляващата коалиция, връзката е очевадна, коментира тя. Но смятам, че след като се твърди, че в парламента работят демократични и цивилизовани партии, то не разбирам защо ще се отрича един безспорен и доказан с конкретни факти исторически акт и защо той ще се обвързва с политическата конюнктура, допълни Анахид Аждерян. Председателят на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква и депутат от НДСВ Рупен Крикорян също се надява, че в скоро време парламентът ще приеме декларация, осъждаща геноцида.

Не виждам откъде тези, които твърдят това, черпят своите аргументи, така евродепутатът от ДПС Четин Казак коментира пред твърденията, че ДПС пречи на приемането на декларация против клането над арменците. Според него парламентът вече е изразил своето мнение като е отхвърлил подобен документ. Позицията на ДПС е, че нито една държавна институция не би могла да се ангажира с даване на каквито и да било оценки за исторически събития, обясни Казак. /vsekiden.com