Поредица от срещи с бизнеса у нас започна ДПС. Лидерът Мустафа Карадайъ обяви, че Движението подготвя пакет от социално-икономически мерки в подкрепа на гражданите и бизнеса, пишат от пресцентъра на партията. За да са максимално ефективни мерките, ръководството на ДПС и на парламентарната му група започна работни срещи с работодателските организации и браншовите сдружения. Първите разговори бяха в четвъртък.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, зам.-председателите на Движението Станислав Анастасов и Йордан Цонев, евродепутатите от ДПС/"Обнови Европа" Искра Михайлова и Атидже Вели и народният представител Мюмюн Мюмюн се срещнаха с Асоциацията на организациите на българските работодатели. В нея членуват най-големите обединения на бизнеса у нас - АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП. Целта на разговора, продължил повече от два часа, бе ръководството на ДПС да чуе болките и проблемите на бизнеса, за да излезе с конкретни предложения и мерки за решаването им.

„Бюджетът не е антикризисен, като държава закъсняхме с Плана за възстановяване и устойчивост”, каза след срещата Мустафа Карадайъ. „Трябва да въведем нормалност в държавата”, категоричен бе той. „Изключително важна бе срещата с представителите на бизнеса в България. Тя потвърди нашите притеснения по отношение на участието на бизнеса във вземането на решения”, коментира Искра Михайлова, зам.-председател на групата „Обнови Европа” в Европарламента.

„Съгласихме се, че е много важно Планът за възстановяване и устойчивост да има ясен механизъм за изпълнение, прилагане и контрол. Да са ясно разпределени ролите на участниците, за да се постигне по-висока ефективност. Разбрахме се, че е важно оперативните програми да бъдат завършени най-късно до края на тази година, а партньорското споразумение да бъде публично представено на бизнеса и на политическите партии не по-късно от средата на 2022 г.”, каза още Михайлова.

„Бизнесът се оплаква, че Планът за възстановяване и устойчивост е закъснял, че няма информация за него, защото не го е виждал”, заяви и Йордан Цонев. „Планът няма да има отражение върху бизнеса, а по-скоро върху администрацията и върху някои големи фирми”, допълни той.

Третото опасение е, че антикризисният пакет е закъснял, подчерта Цонев. Той съобщи, че бизнесът настоява компенсациите за тока да продължат.