„Над 3000 материала излизат в европейската преса, свързани със събитията в България, с въстанието, с жестокостите, с кланетата“

Историкът доц. Тодор Чобанов коментира 150-годишнината от Априлското въстание и историческото му значение за българската памет, като подчерта, че събитията от 1876 г. остават ключови за националната идентичност.

По думите му подготовката за въстанието е била внимателно организирана. „Гюргевският комитет се организира. Провежда се това толкова важно за нашата история събрание в местността Оборище, където се решава въстанието да избухне на 1 май. И заради предателство, което е неизбежна част от такива героични събития, въстанието избухва доста по-рано от предвиденото.“

Той припомни и ролята на конкретни събития и личности в развитието на въстанието, включително предателството, довело до арести и ескалация на напрежението.

„Това всъщност води до престрелката на моста и до началото на въстанието 10 дни по-рано, отколкото е било предвидено“, посочи Чобанов, като добави, че допълнителното време би улеснило подготовката на бунтовниците.

На въпрос дали духът на Априлското въстание е жив днес, той заяви: „Разбира се, че го носим, защото това събитие се е отпечатало завинаги в културната памет на нашия народ. То ни формира като българи, като европейци, като личности, живеещи в свободно общество, в свободна държава.“

Чобанов подчерта, че въстанието е било съзнателна саможертва. „Ние виждаме ясно осъзнатата идея, че отиваме на саможертва. Тези хора са водили себе си и своите следовници към една съвсем ясна саможертва, най-висок морален дълг, който да доведе до истинската свобода.“

По думите му въстаниците са били наясно, че военен успех е малко вероятен. „С няколко хиляди въоръжени бунтовници не можеш да победиш една от световните империи. Но те са си давали сметка, че в Европа съществува обществено мнение и че единственият начин българският въпрос да бъде поставен на вниманието на великите сили е чрез ярка изява на българския дух за свобода.“

Той допълни, че именно международният отзвук е бил ключов за последвалото развитие. „Над 3000 материала излизат в европейската преса, свързани със събитията в България, с въстанието, с жестокостите, с кланетата. Благодарение на тази журналистическа активност българският въпрос достига до умовете на всички.“