„Демографските и социално-икономическите процеси ясно очертават системна ерозия на човешкия капитал в България – както по отношение на количествени, така и на качествени параметри“. Това е записано в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България, приет от правителството преди няколко дни. Целта на документа е да представи анализа, оценката и препоръките на изпълнителната власт за предизвикателствата, рисковете, опасностите и заплахите за страната, както и за ефективността на политиката за защита на националната сигурност.

В доклада е описан кадрови апокалипсис и е очертан критичен проблем с персонала. Отбелязано е, че „демографската криза продължава да ерозира стратегическите ресурси на държавата – с ускорено застаряване, намаляваща раждаемост и системен недостиг на кадри в секторите на сигурността, здравеопазването и образованието“.

Посочва се още, че острият недостиг на кадри в стратегически сектори, технологичните дефицити и регионалните неравенства ограничават капацитета на страната за реакция при бедствия и кризи. „Образователната и здравната системи функционират под нарастващо натоварване, а пазарът на труда не успява да мобилизира потенциала на младите поколения“, пишат авторите.

Прави впечатление, че правителството уточнява как докладът е за състоянието през 2024 г., без да обяснява причините за това закъснение. Изводите очевидно важат и за изминалата 2025 г., съобщава „Сега“.

В документа се отбелязва, че актуалните проблеми на българската здравна система са значителният кадрови недостиг, финансовите затруднения, неравномерното териториално разпределение на общопрактикуващите лекари, липсата на оборудване, амортизираният сграден фонд и автомобилният парк, както и забавянето при усвояване на европейските средства за модернизация на спешната медицинска помощ.

Подчертава се и, че „нарастващата зависимост от външна работна сила много вероятно ще поставя въпроси не само пред трудовата политика, но и пред културната интеграция, социалната кохезия и стратегическата автономност на страната в дългосрочен план“.

Авторите посочват, че международната среда се характеризира с висока нестабилност, ескалиращи военни конфликти и разширяващи се хибридни заплахи, което поставя България в стратегически рискова позиция по външна и вътрешна линия.

Продължаващата руска военна агресия срещу Украйна и разширяването на хибридните операции срещу държави от НАТО, включително България, създават стратегическа среда на сигурност с висока степен на риск в Европа.

Маркира се, че Северна Македония отказва да изпълни ангажиментите си по силата на Европейския консенсус от юли 2022 г. и продължава да прилага системна дискриминация спрямо граждани с българско самосъзнание. Отчита се също, че Сърбия продължава политика на асимилация спрямо българското малцинство и поддържа възприятие за България като „исторически противник“, съчетавайки я с идеологическо сближаване с външни авторитарни модели.

Посочва се, че нараства рискът от терористични актове. „В условия на влошаваща се обстановка по сигурността терористичните структури се стремят към възвръщане на позициите и разширяване на регионите си на действие, в т.ч. чрез интензивна пропаганда, която води до нарастване на риска от осъществяване на терористични действия в региона и отвъд“, пише в доклада.

Отделя се място и на енергетиката, като е записано, че страната ни е изпълнила изискванията на ЕС за запълване на газовите хранилища: към 1 ноември 2024 г. ПГХ „Чирен“ е достигнало над 97% от общия си обем, а доставките са били осигурявани чрез диверсифицирани източници по IGB и LNG терминали в Гърция.

Отбелязано е, че остава рискът, свързан с невъзможността за извозване на отработено ядрено гориво, както и зависимостта от руски резервни части и услуги за АЕЦ, което е наложило дерогация от санкциите на ЕС за доставка на конкретни материали.

Подчертава се, че чуждите разузнавателни служби поддържат високо равнище на активност в България, с акцент върху стратегическо проникване и влияние в политически, културни и социални процеси. Идентифицирана е необходимост от промени в Наказателния кодекс с цел инкриминиране на действия за чуждо влияние и модернизация на правната рамка.

Страната ни продължава да бъде активно използвана от престъпни групировки за транзит, складиране, производство и разпространение на незаконни стоки, особено тютюневи изделия, наркотици и фалшифицирани продукти, пише още в доклада.