По традиция празникът се пада винаги в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост

В съботата след Сирни заговезни отбелязваме Тодоровден.

По традиция празникът се пада винаги в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост. На този празник обикновено се организират надбягвания с коне - кушии.

Тази година т.нар. подвижен християнски празник се празнува на 4 март.

Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.

На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара. 

Императорът видял, че мярката му няма ефект и заповядал храната да се продава както преди.

От благодарност Църквата празнува светеца в събота на първата седмица на Великия пост.

Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден. Ето защо най-интересният момент от празничния ден е кушията.

Народното поверие гласи, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

На този ден празнуват и младите невести. Според обичая до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб.

В някои краища на България на този празник се изпълняват и обреди за здраве и плодовитост на младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В други райони се изпълнява и още една интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където са и зетят, и свекървата, и се слага обща трапеза.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка.

Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. След това хвърлят водата на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им.

На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Богдана, Божана, Дарина, Найден.