Директорът на Националния военноисторически музей (НВИМ) доц. д-р Соня Пенкова отправи празничен поздрав към българските военнослужещи и отдаде почит към поколенията воини, отдали живота си за Родината.

„Много поводи за гордост имаме и ние тук във Военно-историческия музей. Честит празник на хората с пагони и без пагон, на българската армия, на въоръжените сили, на Министерство на отбраната. Поклон пред героизма на загиналите, сила и смелост пред предизвикателствата на живите. Благодарим ви!“, заяви тя.

Пенкова припомни дългия исторически път на честването на Гергьовден като Ден на храбростта и празник на Българската армия. „Дълга история има този празник в Третото българско царство и след това започва честването му като ден на храбростта, който събира на едно място носителите на Ордена за храброст, деня на възкачване на Батенберг на българския престол и също така рождения ден на руския император“, обясни тя.

По думите ѝ, военните паради са неизменна част от традицията. Доц. Пенкова подчерта, че честванията имат дълбоки корени и извън столицата.

„Военни паради в българската история се провеждат от самото начало още от 1879 година по различни поводи. Дори в Рилския и в Пробърженския манастир“, посочи тя.

Тя припомни и съвременното възстановяване на традицията: „През 1991 година за първи път бяха изнесени на 6 май знамената с почетен караул. Тръгна, воден от президента доктор Желев, продължи до Света Неделя, мина покрай Свети Георги и спря на Незнайния войн“.

Директорът на НВИМ обърна внимание и на начина, по който историческите факти се интерпретират днес. „Има много история и много памет събрана. Тук има много поуки, които ни е все още трудно четем, защото носят белега на политическа конюнктура“, заяви тя.

Пенкова представи и една от ключовите експозиции на музея – посветена на военните художници. „Изложбата, която открихме в чест на празника, показва един друг прочит на духа на българската армия. Прочит през четката, през палитрата на военните художници“, обясни тя.

Тя допълни, че творците са работили в изключително тежки условия: „Те наистина правят това, независимо от упреците, които понасят, защото пресъздават образа на българския войник навсякъде - в окопите, в атаката, в зловещото му време“.

Особено внимание тя отдели и на човешките страдания във войните: „Само при Чаталджа си отиват 1500 български войници. Много трудни битки имало тогава“.