За централните банки, в това число и за БНБ, изтеклата година премина под знака на усилията за овладяване на инфлацията и успокояване на финансовите пазари чрез внимателно прилагане на по-рестриктивна парична политика, насочена към ограничаването на кредитната експанзия и оттам – на търсенето.

В България кредитната активност, макар и с по-ограничени спрямо 2022 г. темпове на растеж, остана висока в условията на устойчиво нарастване на депозитите, бавно пренасяне на глобалния процес на повишаване на лихвените проценти към лихвените проценти за домакинствата и при стабилна капиталова позиция на банките. Това заявява управителят на БНБ Димитър Радев в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.

В контекста на високата инфлация у нас, подхранвана отчасти и от фискалната експанзия и силния растеж на заплатите и частното потребление, БНБ повиши до 12% задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства, изтегляйки ликвидност от паричния пазар и ограничавайки по този начин възможностите за кредитиране.

Същевременно, за да съхрани устойчивостта на банковата система спрямо рисковете, породени от финансовия и бизнес цикъл, БНБ последователно повиши нивото на антицикличния капиталов буфер от 0.5% през 2021 г. до 2.0% през 2023 г. За устойчивата капиталова позиция на банките допринася и поддържането на буфера за системен риск на ниво от 3%.

На фона на предприетите мерки на паричната политика, 2023 беше поредната силна година за банковата система у нас. Според Европейския банков орган, банковата система в страната е сред най-добре капитализираните в Европейския съюз. Ликвидната позиция се запази много висока с нива на ликвидно покритие и нетно стабилно финансиране, значително над регулаторните изисквания. Печалбата на банковата система е солидна, с основен принос от нетния лихвен доход.

Същевременно делът на необслужваните експозиции продължи да намалява до исторически най-ниски нива във всички основни сегменти на кредитния портфейл.

Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. обаче създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да наложи прилагането на допълнителни макропруденциални мерки от страна на БНБ през 2024 г., като например налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата.

Този риск може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства пред банковия сектор през настоящата година, като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, съчетани с продължаваща относително висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити.